#Fakenews today: За правото на избор, религия и храна
Откакто съвременното информационно цунами заля милиони посредствени умове с достъп до Интернет, новини от сайтове от типа на Не!Новините, наши и чуждестранни, не спират да бунят духове и да трошат възмутени пръсти по клавиатурите.
Най-новата партенка, която ангажира вниманието на десетки хиляди българи вчера, бе „новината“, че Европейският съд е постановил от март тази година християнското кръщение на бебета да бъде криминализирано. Новината, появила се първо в сайта Glasove.com, списана от Явор Дачков, който по-късно се извини, бе с първоизточник италианския сайт ilgiomale.it – сайт, който изрично упоменава, че информацията, поместена в него е невярна. За по-голяма достоверност на шегата обаче в текста се цитират имена на журналисти и членове на конвенции, което убеди една по-съмняваща се част от социалните мрежуващи в истинността си.
Разпространяването на лъжливи новини и лековерието на четящите не е новост, а все по-нарастваща тенденция, но в случая сред зародилите се дискусии и полемики изпълзя един въпрос, който заслужава внимание. До каква степен родителите имат правото да налагат на децата си религия, начин на хранене, начин на живот?
Ами знаете ли? До голяма. Всеки от нас се ражда със съдбата си, нали така? С уговорката, че съдбата не е някаква свръхестествена предопределеност, а нашата история. Съдба е в коя държава се раждаме, в кой град, кои са родителите ни, имаме ли братя и сестри, какви са били прадедите ни, в какви географски, исторически и икономически условия живеем. Всичко това е съдба, върху която започваме да строим посредством свободната си воля. В този смисъл определянето на религията и начина на хранене на новородените от техните родители е съвсем естествено. Много от ревностните защитници на възпитаването в самостоятелност пропускат факта, че свободната воля изисква съзнателност. Поради което бебета на родители християни винаги ще бъдат кръщаван,и ако родителите им искат това и този акт по никакъв начин не накърнява техните права. Когато пораснат, те разбира се могат да станат каквито поискат. По същия начин, ако родителите са бели, по генетични причини най-вероятно бебето също ще е бяло и то ще бъде такова, докато не реши само да се подложи на операция за смяна на цвета на кожата в знак на солидарност към чернокожите актьори, които не са номинирани за „Оскар“. Ако детето се е родило с мъжки полови органи, по всяка вероятност родителите му ще го обличат в синьо и ще очакват то да играе с колички – да, това го вкарва в стереотип, но психологическите разлики между половете са сред устоите на културата ни. Разбира се, щом малкото порасне, може да реши, подобно на героя на Еди Редмейн в „Момичето от Дания“, че предпочита да е жена и това негово право следва да бъде уважено. Но не и преди да са му поникнали девствени мустаци.
И изобщо защитата на свободния избор що се отнася до деца и животни, не е ли малко надценена? В крайна сметка едното ми куче обожава да дъвче магарешки екскременти, но значи ли това, че трябва да го гледам с умилен поглед как го прави? Наскоро прекарах един месец с тригодишно хлапе, което защитаваше свободната си воля с всички възможни средства – от мрънкане, през хистеричен рев, до замеряне на родителите си с колички и гумени чукове. То се бореше за самостоятелност, която веднъж извоювана, го водеше до лягане в 1 ч. през нощта и преумора, преяждане с шоколад и превъзбуда и тичане на босо из ливада с тропически насекоми, което пък доведе до редица ужилвания и обриви.
В този ред на мисли, колкото и да ми е неприятно, трябва да призная, че родителите-вегетарианци имат правото да лишават децата си от месо. Поне докато самите деца не станат на възраст, в която да са способни да осъзнаят, че натъпкването с кюфтета с лютеница им носи по-голямо задоволство от ръфането на рукола до припадък. Или не прочетат някъде в Интернет, че Европейският съюз е забранил гречката, защото същата води до безплодие и брадавици.
