Не религията скара Саудитска Арабия и Иран

Саудитска Арабия е нервна. Екзекуцията на шиитския политически дисидент шейх Ним ал Нимр доказва, че кралството е загубило напредъка си. Преди саудитските лидери бяха оценявани за своя прагматизъм, а днес всеки се пита накъде е тръгнала външната политика на страната.

Напрежението между Иран и Саудитска Арабия няма как да е религиозно, когато политическият свят е бездуховно царство. В основата на проблема между двете държави стои борбата за доминация в района.

Саудитска Арабия се опитва да ограничи намесата на Иран във време на размирици в Западна Азия и Северна Африка. Целият „религиозен“ скандал прилича повече на Студена война, в който двете сили се борят за локална власт.

Смята се, че в основата на проблема е разделението на Саудитска Арабия на шиити и сунити. Това обаче е аналитично неиздържана теза, когато страната винаги е приемала ясна позиция срещу Мюсюлмански братя (най-голямото сунитско движение в Арабския свят) и дори подкрепя кампанията на Египет срещу тях.

От друга страна Иран подкрепя не религиозни движения, а тези, с които споделя стратегически идеи. Факт е, че Иран поддържа по-добри дипломатически отношения с православната християнска държава Армения, отколкото с Азербайджан, където има ясно изразено шиитско мнозинство. Иран е в близки отношения и със светските леви република в Латинска Америка (подкрепян от ирански президенти за социалистическата му политика, починалият Уго Чавез е бил „фен“ на Ислямската Република.)

Тези факти обаче не означават, че религиозните различия не се използват с геополитически цели. Саудитска Арабия използва сунитския проблем, за да изиграе Иран. „Ислямският съюз срещу тероризма“ – напълно неуспешен политически дивидент, между другото – е добър пример за това как Саудитска Арабия се опитва да заеме лидерска позиция в мюсюлманския свят. Държави като Пакистан и Ливан, които поддържат добри отношения с Иран, обаче се усещат навреме и излизат от т.н. „съюз“.

Правителствата следват националния си интерес, не се поддават на емоциите. Имайки предвид, че в края на деня всяка държава се стреми към осигуряване на повече власт, правителствата просто нямат време за религиозни неразбирателства.

Докато събитията в Ирак, Сирия и Йемен не утихнат, геополитическата надпревара между Саудитска Арабия и Иран ще се появява често. Саудитска Арабия ясно се страхува от ирански съюз в Леванта, който ще свързва Техеран, Багдад и Сана с Бейрут и Дамаск.

Саудитска Арабия обаче е най-вече нервна от евентуално ново разбирателство между Иран и САЩ. Ядрената сделка на Иран отваря врати за комуникация с Вашингтон и участието на страната в международни организации като например Светоната търговска организация.

Вътрешните катаклизми в Саудитска Арабия са водени изцяло от демократични възгледи и защита на човешките права. Иран не може да се вини за „импералистични“ наклонности.

Посолствата са затворени. Дипломатите са върнати обратно в страната. Но е задължително комуникацията трябва да се отвори наново. Тук идва и ролята на САЩ и Европа – и двете сили могат да донесат спокойствие в региона.

Както Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа възстанови Стария континет след две световни войни, така може би е дошло времето за регионална организация за мир и сътрудничество в Западна Азия. Виждаме, че сигурността ни е тясно свързана със събитията в района, именно затова Европа и САЩ трябва да предприемат дипломатическа стратегия.

Аршин Адиб-Могадам е професор по Глобални идеи и сравнителна философия в SOAS, Лондонския Университет, както и автор на книгата „За арабските бунтове и Иранската революция: силата и съпротивата днес“ (Bloomsbury, 2014)