Зловещата история зад филма „Съществото”
Няма нищо по-страшно от филмите на ужасите, базирани на истински случай. Един от тях е хорърът „Съществото” от 1981 година, който разказва мистериозната истинска история на Дорис Битър.
Случайна среща в калифорнийска книжарница през 1974 година разкрива една от най-ужасяващите истории за свръхестествани същества, която сте чували. Неразрешеният случай е безпрецендентен в американската история. Факти от живота на Дорис и синовете й са използвани за основа във филма „Съществото”.
Дорис Битър е на работа в книжарницата, когато дочува случаен разговор между двама мъже. Те коментират къща, обитавана от духове. По-късно Дорис разбира, че това са паранормалният изследовател д-р Бари Таф и неговия сътрудник Кери Гейнър. Те са втрещени от невероятния разказ на Дорис, която твърди, че е тормозена в дома си от невидими мъже. Първоначално изследователите подценяват историята на Дорис, особено когато тя разкрива, че невидимите същества я изнасилват. Според доктор Таф е трудно доказуемо дали върху дамата е било осъществено сексуално посегателство от свърхестествни същества. Впоследствие обаче Дорис предоставя доказателства.
Битър се преместила в Калифорния със семейството си, когато била 10-годишна. Ранните години от живота й не са документирани. Когато се запознава с Таф и Гейнър, животът й се разпада, тя е самотна майка на четири деца – едно момиче и три момчета. Алкохоличка е и има сериозни емоционални проблеми.
Отношенията със синовете й са сринати. Дорис не се разбира и с майка си. Скандали и драми Дорис има и с мъжете в живота си, с които не успява да създаде градивна връзка.
Отговор за невротичния живот на Дорис Битър се появява едва когато тя разкрива, че в дома и нахлуват три лица, които я тормозят и бият, след което един от тях я изнасилва пред очите на децата й. Думите й са потвърдени от най-големият й син и от съседите.
На 22 август 1974 година доктор Таф и Гейнър пристигат в дома на Битър на „Брадок Драйв”. Малката спретната къща и дворчето изглеждали напълно нормално. Вътре обаче нещата били коренно рзлични. Още с влизането от врата д-р Таф и сътрудникът му се оказали насред хаос и мизерия. Из дома се търкаляли мръсни съдове, боклуци, пълна мивка, прах, плесен и мръсотия, докъдето ти стига погледа. Било очевидно, че Дорис не се справя в ролята на майка и домакиня, а децата са оставени на произвол.
Най-силно впечатление на д-р Таф направило поведението на Дорис, която молела за помощ, а същевременно била крайно неотзивчива. Без нейната помощ обаче разследването нямало как да продължи. Скоро обаче отношението на Битър започнало да се променя. Тя сама позвънила на д-р Таф в офиса му споделяйки, че нещата стават ужасяващи, ситуацията излиза от контрол и трябва спешна помощ.
В продължение на няколко месеца двамата изследователи на паранормалното записвали всички твърдения на Дорис и семейството й, които съобщили за 4 случая в дома им. Всички те били съпроводени от паранормални явления.
В един от случите цялото семейство твърди, че се появил възрастен и привидно безобиден човек.
Той идвал в дома им толкова често, че децата започнали да го наричат Господин Кой.
Семейството дори вярвало, че този образ е духа на наскоро починалия дядо. Ако всички видения в дома на Дорис Битър бяха толкова спокойни животът й би бил много по-лесен.
В другите проявления на паранормалното в къщата по-скоро попадат в графата на ужасите. Изследователите описват къщата като буквално заразена от мистерия, духове и зло, което левитирало в тенджерите и тиганите. Чували се странни звуци, усещали се отвратителни миризми, а предметите били хвърляни наоколо от невидими сили. Най-тревожното в случая на Дорис Битър било появата и физическото съприкосновение на жената с нещо като полтъргайст, които стават пред очите на всички. Тогава д-р Таф разбира, че къщата е обитавана от нещо дяволско, което атакува физически цялото семейство.
По думите на Дорис, три агресивни фигури на мъже влизат в дома й и нападат семейството й. Изглежда обаче мишената на трите същества е най-вече Дорис, която е обект на жестоки посегателства.
Децата й са били хвърляни из цялата стая от невидима сила, докато Дорис е държана от две от съществата, които са дребни на ръст. Третото, най-голямо същество, изнасилвало Дорис. Колкото и да не е за вярване, има свидетели на атаките. Дорис показала редица синини и наранявания по бедрата си, характерни за жертвите на сексуално посегателство. Тя описвала как невидимата сила я хващала, зашлевявала и блъскала я в стената.
Тъй като изследването се задълбочавало, д-р Таф решил да организира група от над 30 човека, които да помогнат в изследването на паранормалното явление. Били ангажирани професионални фотографи и оператори, които пристигнали в дома на Дорис, за да документират случая. Екипът се настанил в спалнята на жената и зачакал. След като минало известно време и нищо не се случило, д-р Таф предложил на Дорис да започне да крещи и ругае невидимите същества, за да ги провокира да се появят. Внезапно пред очите на всички зеленикава мъгла започнала да изпълва стаята и висока фигура започнала да се образува от парата. Очевидците описват фигурата като човешко тяло, много мускулесто, без никакви крайници като ръце или крака.
Доктор Таф припада от страх.
Не е учудващо, че когато започнало преглеждането на записите и снимките, много малко можело да се види ясно, което е характерно за паранормалните явления, които рядко успяват да бъдат документирани.
Единствената интересна снимка е една, на която Дорис стои в леглото си, а над нея под формата на арка се извива светлина. Светлината няма как да е произведена от лампите в стаята, защото се намира в дъга точно над главата на Дорис, а не е отражение на стената, Освен това прекъсва още във въздуха, като не достига ъглите на стаята.
По време на разследването д-р Таф установява, че паранормалните явления се появяват, когато в дома на Дорис се слуша музика. Голямият син на Дорис слушал рок групи, в които се споменавало името на Дявола. В бележките му е отбелязано, че вследствие на това проявите на невидимата сила били най-агресивни.
Д-р Таф отбелязвал, че явлението се проявявало само когато Дорис е пияна.
В редките случаи, когато Дорис не пиела нямало паранормални случки в дома й. Изследователите заключили, че алкохолизмът и депресията отключват психокинетичната й енергия, която се освобождавала под формата на мистериозни явления. Оказало се, че Дорис имала талант да рисува, но не го развивала заради проблемите си. Именно блокирането на дарбата й от алкохола се проявявало под формата на метафизични явления, смята д-р Таф.
Въпреки всичките проблеми Дорис Битър не спряла да се бори с демоните си – ментални и паранормални.
Не е ясно дали след случаите тя е била подложена на лечение за алкохолизма и емоционалните проблеми, но нищо не можело да й помогне. Дорис се преместила заедно с децата си от Кълвър Сити в Тексас, преди да се върне окончателно в Калифорния. В къщата, където д-р Таф и екипът му се срещнали със съществото, проявленията спрели с идването на новите собственици.
Спектралното изнасилване на Дорис Битър се случвало, където и да идела. В един момент тя дори твърдяла, че забременяла от съществото, но това се оказало фалшива тревога. Според Брайън Харис, средният син на Дорис, който бил на 13 години по време на посещението на д-р Таф, Дорис Битър починала от белодробна недостатъчност през 1995 година.
Десет години след смъртта на Дорис Битър от нейната история тръпки побиват дори ненадминатия Мартин Скорсезе. В тазгодишната си лична класация за най-добри филми на ужасите на всички времена, която той изготви за The Daily Beast, Скорсезе постави „Съществото” сред фаворитите си – на четвърто място.
