Българският хелзинкски комитет оттегли номинацията на австралиеца Джок Полфрийман за „Човек на годината“. Той беше номиниран от австралийката Каролайн Стейпълс и одобрен от БХК. Номинацията остава за Българско затворническо сдружение за реабилитация.
Повод за оттеглянето са обществените реакции, които предизвика кандидатурата на Полфрийман.
„Целта на наградите „Човек на годината“ не е да провокират или създават конфликти, а напротив – да отбележат постиженията и работата на хора, които защитавайки правата на човека допринасят за развитието на цялото ни общество“, пишат от БХК в нова позиция. Преди време в първото становище за номинацията на австралиеца, издигната от негова съгражданка, от организацията съобщиха, че тя отговаря ня критериите и е базирана на правозащитната му дейност като активист за правата на затворниците и приемането й по никакъв начин не е относимо към деянието, за което той е осъден“, се посочва в позицията на БХК.
Джок Полфрийман излежава 20-годишна присъда за убийството на Андрей Монов. Приятели на убития излязоха на протест, а водещите на „Господари на ефира“ помолиха номинацията на предаването да бъде оттеглена заради номинацията на Полфрийман.
Казусът Джок Полфрийман
В нощта на 27 срещу 28 декември 2007г. на площад „Св. Неделя“ в София австралиецът Джок Полфрийман наръгва с нож българския студент Андрей Монов, син на депутата от БСП Христо Монов и член на агитката на ФК Левски.
Събитието получава широк отзвук както в медиите, така и сред футболните привърженици и ултранационалистическите партии. Към момента на убийството Монов е на 20 години, а Полфрийман на 21. Смъртта на Монов настъпва след нанесен с нож удар в гръдния кош, което засегнало левия бял дроб и сърцето. За това деяние Полфрийман е признат за виновен и осъден на 20 години лишаване от свобода и общо 400 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди на родителите на Монов.
Историята на убийството е мрачна, оплетена и сложна, а от нея тръгват пътеките на много доказателства, мнения и факти, свързани със случая. От една страна стои официалната версия, според която австралиецът изпада в конфликт с група от 16 души, защитавайки роми, които са били преследвани от футболните фенове. По време на инцидента двама от групата, 20-годишният Андрей Монов и 19-годишният Антоан Захариев, са ранени от Полфрийман с нож, като впоследствие Монов умира от раните си.
От друга страна стои книгата на австралийската журналистка Белинда Хоукинс „Кошмарът на всеки родител“, която от години разследва случая и търси неизвестните факти около убийството. Нейното разследване открива, че въпреки изразеното в много български медии становище, че Андрей Монов е бил намушкан в гърба, според резултатите от аутопсията това не отговаря на истината. Медиите пишат също така, че Полфрийман е извършил подобно престъпление и в Австралия. Но според архивите там, а и тези на Интерпол това също не е вярно.
На 9 юли 2013 г. главният прокурор Сотир Цацаров отказа трансфер на осъдения Полфрийман в Австралия, въпреки че трансферът му в родината му е поискан официално от главния прокурор на Австралия.