Евгений

Да, познахте по заглавието. Също като Вальо това е поредната разтърсваща, едновременно разплакваща и радваща история-интервю с автор Юлия Кошаревска.

„Како, имаш Евгений Янев в приятели във Фейсбук!?”

„Да. Защо?”

„Той ми е учител! Това е странно!”

Вероятно нямаше да е странно, ако с брат ми нямахме само 4 години разлика, а Евгений не беше колкото мен – на 20.

Според данни на Националния статистически институт, в общообразователните училища на територията на страната има едва 289 учители под 25 годишна възраст. Мнозинството от преподавателите са във възрастовата група 50-54 години.

През дванайсетте ми години в училище май съм имала само една изключително млада учителка и май тя не беше избрала професията от любов към учениците, а от липса на ясна идея какво иска да прави.

Случаят с Евгений далеч не е такъв – той от малък си се представя като учител и дори за миг не спира да се развива. В момента е студент втора година в СУ, а от повече от година се занимава професионално с разработване на софтуерни продукти. Това е възможно благодарение на високото ниво на обучение, което получил в Технологичното училище „Електронни системи” към Технически университет.

Познавам го покрай групата Матура в София 2012, където наред с опитите да си намериш някой, от когото да препишеш в деня на матурата, се обсъждаше и кой къде ще учи след това. Евгений също беше приет в Бристол, за да учи програмиране, но изведнъж му загубих дирите…

Защо се отказа от Бристол?

„Бях решил да напусна България с идеята, че ще постигна нещо повече извън границите на държавата, тъй като винаги съм имал големи амбиции. И честно казано до последно не знаех накъде да поема, тъй като това решение до голяма степен би предопределило бъдещото ми развитие. Съветвах се с доста хора, но в крайна сметка решението си го взех сам. Реших, че искам да остана в страната, колкото и зле да е сегашното и положение и да се опитам с каквото мога да допринеса за нейното благосъстояните. А относно собствената реализация сметнах, че човек ако е кадърен може да постигне каквото иска навсякъде, не е ограничен от никакви рамки.”

Какво точно преподаваш?

„Преподавам Програмно осигуряване на десети клас, като бих казал че този предмет полага основите на това, което ще изучават бъдещите програмисти. Хубавото е това, че тъй като за първа година съм преподавател, с мен има още трима бивши възпитаници на ТУЕС, с които се радвам, че си помагаме и заедно успяваме да правим часовете по-интересни за учениците. Четиримата водим на две паралелки, като в зависимост от това кой кога е зает, влизаме в съответния клас. Хубавото е това, че тъй като сме повече, винаги поне двама от нас са на разположение.”

Това обичайна практика ли е в ТУЕС?

„Идеята бивши възпитаници да се връщат и да преподават не е нова, мога да кажа, че доста от преподавателите с които съм се сблъсквал са млади, интелигентни хора, които имат желанието да правят това. Тези хора са наистина в крак с технологиите и тенденциите и имат наистина на какво да научат другите, защото са успели в техните области, а най-важното, желание не им липсва.”

Имаше ли някой учител, който успя да те мотивира повече от всички други?

„О, да, определено. Господин Кирил Митов, преподавател по Технология на програмирането за 11 клас. Този учител беше първият, който ми направи наистина силно впечатление в маниера на преподаване и връзка с учениците. Правеше часовете интересни и разчупени и си казах, че трябва да има повече такива хора. Това е и човекът, който по-късно ме потърси да се върна в ТУЕС.”

Всички сме имали и не особено вдъхновяващи учители. Сещаш ли се за някой, с който ти си се сблъскал и къде мислиш, че е сгрешил?

„Винаги има такива хора и това е нормално. В момента се сещам за една учителка, която ни преподаваше по математика. За мен лично тя не беше добър преподавател, правеше часовете изключително натоварени. Учениците се чувстваха неспокойни, изправени на нокти, материалът се усвояваше трудно. Най-яркият ми спомен е как ни даваше задача в час и първият решил я получаваше шестица. Обстановката още повече се нажежаваше, а смятам, че в час децата трябва да се чувстват спокойни, което много повече ще допринесе към научаването.

Ти си само 4 години по-голям от учениците ти. Как гледат на теб?

„Оказа се, че работата на учителя не е толкова лесна, колкото изглежда и определено сега гледам с други очи на нещата. А фактът, че съм с 4 години по-голям от учениците прави нещата още по-трудоемки, защото да спечелиш респекта на някого, който е на твоята възраст, е сложна задача. Опитвам се да се държа с учениците като с равни, забранил съм да ми казват „господине“ . Случва се от време на време им се карам, но с желанието те да седнат и да научат, защото както споменах тук им се полагат основите, и ако изпуснат много впоследствие трудно ще наваксат. Естествено има такива ученици, които са по-напред с материала, други не толкова, но се опитваме доколкото можем, а и доколото самите те ни позволят, да предадем материята еднаква за разбиране от всички.”

Имаше ли вече някой безценен ученически бисер?

„След първото контролно, което им пуснахме, имаше някои доста фрапантни редове код, които на драго сърце бяха споделени впоследствие с целия клас. Доста смях падна… но съм сигурен, че съответните лауреати повече няма да допускат тези грешки и са си взели поука.”

Евгений е от хората, които променят статистиката, а не са част от нея. Ако съберем повече от тях на едно място (или ако ги пръснем по света, но им дадем обща цел), скоро ще видим реални резултати.

А както казваше една от моите вдъхновяващи учителки: „Къща не се гради от покрива, а от основите.” За това предлагам да първата цел да е образованието!