Филмовият фестивал в Солун: остри критики към Запада

Какво стана с вярата, любовта и надеждата в съвременното западно общество? Отговорите на този въпрос, случайно или не, предложиха двама автори, чрез техните остри, саркастични режисьорски погледи, представени на 54-то издание на филмовия фестивал в Солун.

Става въпрос за хърватския режисьор Винко Брешан с последния му филм „Децата на свещеника“ и австрийският Ulrich Seidl с трилогията „Рай“, която след „Любов“ и „Вера“ миналата година, приключи с третата част, „Надежда“.

Винко Брешан с „Децата на свещеника“ миналата пролет бе един от най-гледаните автори в хърватските киносалони, подобно на втората половина на 90-те години на миналия век, с комедиите „Как започна войната на моя остров“ и „Несъстоятелност“. Подобно на баща си, писателят Иво Брешан и Винко използва комичната форма, за да забие пръст в окото на властта, както и да се нарича тя в момента.

[youtube id=“NnjDOPI90j4″ width=“667″ height=“356″]

Ulrich Seidl пък с трилогията “ Рай: любов, вяра, надежда“ принадлежи на една съвсем различна естетическа концепция. Неговата студена вивисекция на новото австрийско общество, в което под въпрос е поставена вярата, никак не е безразлична.

Разбира се, че Seidl си играе със стереотипите на съвременното западно общество но не търсете някой голям катарзис в неговите истории.

[youtube id=“yEc681wRIMg“ width=“667″ height=“356″]