Призракът на бившата е у дома
Тъй като живеем в зряло, модерно общество, всеки ден се стремим се към междуличностни взаимоотношения, изпълнени с разбиране, обич и хармония.
Една моя позната преди време ми разказа как е прекарала Нова година в компанията на новия си съпруг, неговата бивша жена и общото им дете, нейното собствено дете от него, собственото й дете от бившия съпруг, самият бивш съпруг и неговия нов приятел, който е мъж. Прекарали много добре. Това е едно семейство за пример, в което приемането на старите връзки се е осъществило напълно, всички членове са интегрирани в уюта на новогодишната вечеря и съвременната фамилия.
Честно казано обаче, ако бившата съпруга в случая на моята позната не е прекарала вечерта в сладки фантазии как да забие вилица в окото й, и ако настоящият й съпруг не си е представял как залива с горещ сос за пуйка нейния бивш съпруг и настоящ гей, то за мен тези хора не са по-разбираеми от шепа извънземни, обитаващи синьото небе над Плутон. Може да съм тесногръда като рахитично пиле и ретроградна като Меркурий, но за мен контактите с бивши гаджета и любовници са абсолютно излишни.
Призракът на бившата е като полтъргайст. Не го виждате, но той бута разни неща у вас, размества и ви кара да се чудите това откъде дойде или това къде отиде. Може да е дошла нова студенина между вас и любимия ви. Може да си е отишла абсолютната близост с партньора. Във всеки случай, огледайте се и ако заподозрете присъствието на полтъргайста, напръскайте срещу мухъл. Тези духове са упорити и досадни като въшки и понякога, дори след като изчезнат от живота ви, гнидите им остават в косата ви и скалпът или душата ви продължава да ви сърби.
Полтъргайстите се крият най-често в старите папки на компютрите, в снимките на мобилния телефон, в невинно изглеждащи сувенири, подредени на перваза и в свидни мисли, които са се загърнали с мекото одеяло на спомените на партньора ви и се крият, така че да не ги видите. Моят съвет е и да не ги търсите. Защото ако ги раздразните, започват да правят повече бели. Не забравяйте и за миг, че това са проклети същества, които могат да стоят някъде над шкафа с чиниите и да ви се подиграват, докато се карате с гаджето си, че пак се е чул с оная ***.
„Не се гаси туй що не гасне“, „Старата любов ръжда не хваща“, „Където е горяло, пак ще гори“, „Където е сърбяло, пак ще сърби“ и прочие мъдрости на тема вечната природа на любовта. Това са глупости. Любовта може да бъде силна и продължителна, но може да има lifespan-а и устойчивостта на гупа и след нея да остане само празен аквариум и мътна вода. Работата е там, че, скъпи мъже, вие не може да обясните това на своята половинка. И не бива да го правите.
Протрито клише е, че всяка жена иска да се чувства различна, уникална и единствена. Дори е толкова клиширано, че може да предизвика позиви за повръщане у всеки почитател на оригиналността в езика. Но в случая е напълно вярно. Когато вашето момиче ревнува от бившата ви, тя не се страхува, че ще я зарежете заради нея или че ще й изневерите с нея. Жените също знаем, че сексът с бивш има вкуса и качеството на претоплена манджа. Тя не поставя под съмнение вашата любов и вярност, нито иска да ви подчини в името на някаква претенция. Тя просто не иска да знае, че сте обичали друга. И това е съвсем нормално. Дори сега сърцето, главата, жлъчката и всичките ви други органи да принадлежат само на нея, напомнянето, че те някога са били в краката на друга, я кара да се чувства слаба и беззащитна. Защото жените можем да се преборим с нещо реално от типа на секси колежка, която е решила, че иска точно нашия си идиот, но как можем да се борим с призрак?
Ами не можем. Можем само безпомощно да размахваме ръце в опитите си да го отпъдим, но той пак ще седи там горе, над шкафа с чиниите и ще се смее ехидно. Докато вие не го изгоните. Защото сте мъж и може да се справяте в всякакви вредители у дома: от комари, през мишки, до полтъргайсти.
Разбира се, ако държите на този призрак, дръжте го близо до себе си. Вашата избранница не може да го изгони сама. Ако е жена, която ви обича, тя няма да ви натисне главата в калта с ултиматум от типа на „Или спираш да се чуваш с тая *** или си взимам котката, дамските превръзки, тенджерите и възглавничките за дивана и се прибирам“. Тя ще живее с него и ако е достатъчно търпелива, ще изчака той да се разтвори в реалността и да изчезне. Ако е по-огнен тип, може и да я загубите. Но хей! Не унивайте! Над кухненския шкаф ще остане симпатичният полтъргайст, който да ви се смее.
