Островът, където мъжете изчезват

На пръв поглед можеш да го опишеш само с една дума – рай. Малък карибски остров с палми, които се поклащат в ритъма на морския бриз, бели пясъци и изумрудено сини води – недокоснато от дългите ръце на масовия туризъм местенце. Но Олд Провидънс има своя тайна – голям брой хора са тръгнали по пътя на наркотиците и след това са изчезнали безследно.
В Олд Провидънс никой не бърза за никъде. Никой не е стресиран. Хората там никога не спират да се усмихват.
Това е малък остров, колонизиран от британските пуритани през 1629 година и използван за база, включително и от пирата капитан Хенри Морган в моментите, когато е атакуван от испанските кораби след като е извършил поредните си дръзки набези в Панама и Маракайбо.

Въпреки че Олд Провидънс от дълго време е част от Колумбия и се намира на близо до бреговете на Никарагуа, майчиният език там е форма на развален английски. Островитяните, които наброяват между 5-6 хиляди, се чувстват по-скоро карибски наследници отколкото колумбийци. Много са растафарианци и дълго време мястото успяваше да се измъкне от мрежите на наркотрафикантите. Никъде не виждаш оръжие, килъри, бодигарди или блясъкът, типичен за наркобароните.
Проблемът се крие дълбоко под повърхността, но това не го прави по-малко сериозен.
„Губим мъжете си”, казва ми един островитянин, който иска да остане анонимен. „Според моето проучване най-малко 800 мъже са вкарани в чужди затвори или просто са изчезнали”.

Това означава, че около ¼ от мъжкото население на острова е изчезнало, ако проучването е вярно. Олд Провидънс има равен брой жители и от двата пола. Официални данни за техния брой обаче няма.

Работата е там, че Олд Провидънс не може да остане недосегаем от проблемите с наркотиците на Колумбия. Преди няколко години трафикантите осъзнаха, че островитяните са отлични моряци. Те имат безценни знания за околните води, наследени от предците им капитани.

„Островитяните са последната дупка на кавала в трафика на наркотици”казва журналистът Ампаро Пантон, който е живял на острова в продължение на 25 години. „Местните по-добре от всеки друг познават океана, така че биват наемани да управляват моторниците, които пренасят дрогата. Ако успешно доставят лодката с пратката на дреса – което може да е навсякъде от Хондурас до Флорида – печелят хиляди долари. Ако ги хванат, обаче, отиват директно в затвора”.
Ситуацията става опасна, когато лодката е преследвана от бреговата охрана. В този случай екипажът хвърля дрогата зад борда – а след това трябва да обясни действията си пред наркобароните. Следващата работа, която бъде поискана от тях няма как да бъде отказана.

„Синът ми свърши в затвора в Мисисипи, САЩ”, казва ми една майка. „Вече излежа присъдата си от 6 години зад решетките, но се опита да прави същото отново и отново се провали. Мисля си, че той се забърка отново с наркотиците, защото просто не си намираше работа. Повечето семейства на острова са затънали в проблеми по един или друг начин. Губим момчетата си”
Един от начините за създаване на повече работни места за бъдещо развитие е туризмът. Това е път, от който остров Олд Провидънс умишлено се отклонява – за разлика от съседния остров Сан Андрес, който вече е осеян с курорти. Но изследователката, която е изчислила, че над 800 островитяни са изчезнали, смята, че липсата на възможност за работа е само едната страна на проблема.

„Адреналинът на подрастващите също играе важна роля тук”, казва изследователката. Тя често чува коментарите на младежите, които казват: „Имам три варианта – да умра, да изчезна или да спечеля много пари”. С други думи – или печелиш много, или те арестуват или те ликвидират.

Вече сме изгубили около 10% от поколението преди мен”, споделя 26-годишният рибар Лорено Бент. „Има много деца, които се будят всяка сутрин без да познават баща си, защото той е изчезнал някъде в морето, когато бебето е било само на 4 месеца. Майките плачат, защото синовете им отплават и никога повече не се връщат. Никой не знае къде са те сега. Може да са в затвора,а също така и навсякъде по света. Просто изчезват”.

Но той не критикува наркотрафикантите.

„Морето е нашата икономика, няма значение дали търговията, която извършваш е легална или не. Това, което означава тук е, че правиш пари без да извършваш престъпление срещу друг човек. В Колумбия търговията с дрога може да е нелегална, но много от нас тук това е начинът да се издържаме. Така че не го смятаме за престъпление, а за бизнес.”
Той допълва: „Хората казват, че това са лесни пари, но те се правят по доста труден начин. Ако събудиш сутринта, знаейки, че животът ти е в опасност, това няма как да са лесни пари”.

Когато нечий син изчезне, родителите честно не знаят къде е отишло детето им и дали ще се върне – много от семействата са твърде засрамени, за да търсят какво точно се е случило. Исканията за издирване на лица са прекалено малко, според данните на колумбийското посолство в САЩ.

Но това не значи, че семействата на изчезналите не страдат дълбоко. „Има семейства, в които пра дядото, дядото, бащата и синът – всики са в затвора”, казва журналистът Ампаро Пантън.

Колумбийският наркобизнес става източник на много трагедии. Тази е просто поредната.