Иска ли Путин нова война
От февруари 2014 година, когато президентът на Русия Владимир Путин анексира Крим, ние се оказахме в ситуация, в която се обръщаме към миналото, по-точно – към Студената война, пише в коментар Financial Times.
От 50-те години на миналия век, когато СССР имаше ядрени оръжия, с които да оспори американската мощ.
Това доведе до военна коалиция, Варшавски договор и заплашена Западна Европа. Съветската идеология отрече всичко, което страните от НАТО защитаваха в политически и икономически аспект.
Имаше и времена, най-вече по времето на кризата с Куба през 1962 година, когато светът трепереше пред перспективата на предстоящ ядрен Армагедон.
Това си остана постоянна възможност като случайно или преднамерено действие, до края на 80-те години, когато американският президент Роналд Рейгън и съветският лидер Михаил Горбачов започват процес на стратегическо обезоръжаване.
Реакцията на западните лидери към действията на Путин в Украйна беше твърда и категорична. Американският президент Барак Обама, германският канцлер Ангела Меркел и британският президент Дейвид Камерън се договориха за налагането на икономически санкции. Руската икономика, разклатена от резкия спад в цените на петрола, потъна още повече.
Директните чуждестранни инвестиции намаляха. Големите руски компании се присъединиха към отлива на капитали. През декември в обръщение към нацията Путин призна, че предстоят тежки времена и призова руснаците да го подкрепят като човека, който ще възстанови величието на страната.
Русия, усмирена през 90-те години, предлага плодородна почва за национализма – колкото повече Путин е критикуван от чуждестранни лидери, толкова повече расте неговият рейтинг в страната. Въпреки това неговите авторитарни методи могат да го оставят уязвим за различни видове неочаквани протести, които могат да се появят, ако хората решат, че не може повече така.
Нещастната съдба на Муамар Кадафи е ярък пример за това какво може да се случи, ако авторитарен лидер загуби подкрепата към властта си – страха от граждански безредици никога не е далеч от ума на руския президент.
Този път заплахата от ядрен холокост не излиза толкова лесно от устните на Русия. Наистина, договорът за по-нататъшно стратегическо намаляване на оръжията беше подписан едва през 2010 година. Москва определено модернизира въоръжените си сили, но руската технологична база печално отстъпва на американската.
Истината е, че колкото и да се заканва Путин, той не може да рискува война с НАТО, докато той и раздутите му елити не се откажат от позитивите на незаконно придобитото си богатство.
От какавидата на комунизма, Русия се е превърнала в една авторитарно-капиталистическа гъсеница. Авторитарната власт и пазарната икономика могат да бъдат намерени и на други места по света, в страни, които са значително по-успешни от Русия при диверсифицирането на икономиките си.
Вероятно Сингапур е по-привлекателен модел. Русия няма съюзници, освен разпадащата се Сирия на Башар ал-Асад.
Москва продава много военна техника на режима, но е съмнително дали Асад се изплаща на Русия по-надеждно от Садам Хюсеин, който стана известен и с нарастването на дълговете към съветската власт.
От тази гледна точка противопоставянето между Русия и САЩ в мащаба на Студената война не е на масата. Това, което реално имаме, е ситуация, която е лоша, но може да стане по-лоша.
Оптимистично е да очакваме Путин да промени посоката си. Засега той печели уважение в страната си, като тормози съседите. Естония, Латвия и Литва имат истинска причина да се тревожат. В дългосрочен план, опитът показва, че Путин ще се прояви слаб в геостратегическо отношение. Той вече успя да навреди на руските икономически интереси, които със сигурност зависят от западна помощ, за да се изгражда държава, способна да се справя с конкуренцията от Китай.
Честито опити за преговори на Путин със Сирия заслужават задълбочено изследване. Но той не показва знак за отказ от Украйна. След като изпусна юздите на национализма, той ще намери за трудно да ги върне обратно в ред, дори и да иска.
Това прави глобалната ситуация дори по-непредвидима, отколкото ситуацията на баланс на силите от студената война.
В някои аспекти, живеем в доста по-опасно време. Искрите на чужди граници могат да имат неприятни и взривоопасни последици.
Коментарът е публикуван във Financial Times
