Пчелите-убийци напредват с 250 км за година
„Африканизираните пчели“ продължават да разширяват свой ареал на обитание в американския щат Калифорния и полека лека да се придвижват на север. „Това движение подсказва за потенциална опасност за заместване на вековните местни популации от пчели с тези твърде опасни насекоми-убийци“ – пишат еколозите в статия, публикувана в PLoS One.
„Африканизираната“ медоносна пчела е била генетично получена преди 55 години от генетика д-р Уорвик Керр в Бразилия, чрез кръстоска между африкански пчели с различни европейски подвидове на това насекомо. Новата порода се отличава не само с рядка издържливост, бърза репродуктивна медоносност, но и необичайна агресивност. По време на един от експериментите, д-р Кер и неговите колеги са изпуснали 26 пчелни семейства случайно на свобода. За изминалото оттогава време, тези насекоми, чиято отрова е особено токсична, са успели не само да оцелеят, но и да се разпространят почти по цяла Южна Америка и постепенно да овладеят и по-студените територии на север към Мексико и Съединените Щати. Статистиката сочи, че по света, от техните ухапвания досега са загинали няколкостотин човека.
Джошуа Кон от университета в Сан Диего разказва, че първите колонии от тези „пчели-убийци“ са се появили на територията на Мексико през недалечната 1985 година и след пет години вече са достигнали границите на щата Тексас. От този момент, местните еколози наблюдават опасните насекоми, опитвайки се да разберат къде и как е възможно да бъде спряна тяхната миграция и има ли начин да не се разпространи още на север. За тази цел, Джошуа Кон и неговия колега Йосиаки Коно, през последните десетина години са улавяли няколко вида от тези пчели от различни места в щата Калифорния, извличали са ДНК за специален сравнителен анализ на структурата, за да се изчисли колко са средно частиците от генния им състав от нормалния геном на европейските и докараните автентични африкански популации от вида „Apis melifera“ преди да се смесят и евентуално мутират в природата.
Както са показали наблюденията на двамата биолози Кон и Коно, настъплението към нови територии на „пчелите-убийци“ все още не е прекратено и въобще не е пред изчезване – за последните девет години, границата на тяхното местообитание се е придвижила с 250 километра към северните части на континента. Инвазивните пчели, отбелязват учените, успешно избутват и прогонват местните разновидности на „Apis melifera“.
В околностите на Сан Диего, където тези насекоми са се заселили още в началото на 90-те години, се оказало, че повечето от 60% от хванатите за изследванията пчели са били успешно смесени, тоест африканизирани, докато в районите на 500 км северно от Сан Диего, относително в свежо-завоюваните райони, часта от „пчелите убийци“ е относително ниска и не превишава минималните 10-20% от останалите популации на обичайните видове пчели.
От друга страна, не всичко това е толкова зле, колкото звучи – по текущи презентации от изчисленията на учените, тези насекоми са способни да завоюват по 300-500 километра нови територии за една година. Ако вземем впредвид, че те са се придвижили едва на 250 километра за 9 години, остава надеждата, че тяхната агресия ще спре от само себе си през идните няколко години. Причината за това по мнението на изследователи им, е че тези пчели, както и африканските им прародители, не понасят по-ниските температури. Това е добре, а този фактор се явява своеобразна спирачка за момента. Но също така се явява и показател, че днес студа ограничава завладяването на нови и нови територии, както и скоростта на разпространение на популацията, но за в бъдеще, имайки предвид глобалното затопляне – границите на ареала на обитание на африканизираните пчели може стремглаво да се разшири – това е извода на учените.
