Екстравагантното българско село
„На другия ден слънцето все тъй жестоко и силно печеше, но из нивите се не мяркаха работници, макар че бе делник. Златни класове се ронеха и горяха самотни. Полето празнуваше тъжен празник. Погребваха Пенка.“, Елин Пелин
„Той дълго стоя на шосето и гледа подир каруцата. Гледаше майката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високият селянин, който крачеше прегърбен и водеше малкото конче, а над тях, между всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, после пак се връщаха и кацаха на жицата.“, Йордан Йовков
Добре познати на всички цитати от творчеството на словесните художници на българското село. Такова, каквото съществува както в перото на добрите ни автори, така и в реалността на българските граници. Не всеки може да види романтиката на селото, неговата драма и дълбочина, красотата и кръста на неговия живот. А не е и нужно. Пропастта между София и Касилак или Кондофрей е по-голяма от тази между нашата столица и Лондон, а гениалните думи на Ъпсурт „Селото се оказа тъкмо в града“ завинаги промениха нагласите към терминологията селянин – гражданин и всичко помежду им.
Но има нещо друго – в целия процес на отдалечаване на българското село от големите български градове се зароди едно непонятно презрение на градския човек към селския. Може би е обяснимо – повечето градски хора са по-образовани, по-информирани, по-светски. Работата в спарен офис в стара софийска сграда изглежда е по-елитна от работата на полето, да не говорим за работните места по магазините в моловете – апогея на „огражданяването“. Въпросното презрително отношение обаче в последно време порасна, изроди се, излезе извън главите на гражданите и достигна нови нива, а именно подигравателното издигане на селския живот на ироничен пиедестал от сбирщина евтини, масови риалити предавания.
Big Brother 100% natural. Фермер търси жена. Втори сезон. Мис Пепеляшка. Елена Кучкова в тясна, златиста рокля поздравява местната компания алкохолици в селска кръчма. И още купища интелектуално недоимъчни и финансово инвестирани дами и господа, които събират яйца, ринат тор с лопати, привикват крави на паша и прочие.
Откога сценаристите и продуцентите решиха, че животът на село е благодатна почва за шоу и откога е интересно да гледаме как Фики Стораро дои крава? И в случая говоря за животното крава.
Цялата тази телевизионна помия е доста по-мръсна от помията, която селяните събират за храна на прасетата си. В чиито прасешки физиономии създателите на екранния тюрлю гювеч явно са привидели зрителите си.
Признавам, че поставянето на група хора в непривични за тях условия, е интересно зрелище. Затова имаме Survivor. Но тази изкуствено създадена екстравагантност на българското село е обида за къщите с дворове от мушката, за самотните спирки, облепени в некролози и за всички хора, които са избрали или не са избрали да живеят извън пределите на града.
И честно казано, ако трябва да гледам по телевизията как мис Джуки издоява пръч, предпочитам да се оттегля от офиса си в центъра на София и да отида някъде, където няма телевизия – например в Касилак или Кондофрей.
Снимка: Личен архив
