Lazy sunday или защо обичам неделя!
Най-странният ден от седмицата е тук. Обичам го!
Спомням си, че като бях тийнейджър неделята ми беше най-омразният ден. Просто защото предшестваше понеделника, а той, някак си по default, си беше омразен на всички. Дори Bangles пеят „It’s just another manic Monday, I wish it was Sunday” и тогава много съм се чудела защо някой би искал да е неделя! Защото очакването на лошото не е ли по-лошо от самото лошо!? След години разбрах.
Днес неделя е най-специалният ден от седмицата, поне за мен. А съм родена в сряда. Би трябвало да я обичам, но да ви кажа право, тя ми е безразлична. Като бях малка моите приятелки обичаха да се фукат с дните, в които са родени, датите, на които това важно за човечеството събитие, се е случило. Това бяха и любимите им дни от седмицата, любимите им числа, от това зависеше любимият им цвят. А на мен ми беше странно. Как, по дяволите, можеш да си избереш ден от седмицата и той да ти е любим, при положение, че всеки ден, всеки месец, всеки час, са толкова различни. Толкова много неща са се случили, толкова много са минали, а ти дори не си спомняш всичките. Наскоро с една приятелка си припомняхме някакви случки. Осъзнах нещо важно, може би вие сте го знаели преди мен, но аз наскоро го осъзнах. Нищо от нещата, които са ми били важни тогава, нямаха значение сега. Кой съм харесвала, кой ме е харесвал, с какви дрехи съм била, кой ден от седмицата е бил… и прочие, и прочие… Нямаше значение. Важно беше само чувството.
Затова и обичам неделята. Тя е чувство. Неделя има вкус на чай, а аз по принцип не пия чай. Обичам кафе. Но неделя е чай и толкова. Точка. Неделя е като стара песен на Sia. Бавна, запомняема и въпреки това неизвестна на 80% от приятелите ти. Неделя е като Lana Del Rey във „Video Games”, когато си я открил сам, и още никой не я е чувал и не се е изказал каква била, що била, ама каква й била музиката. В неделя дори хората не се изказват. Особено пък онези, които толкова обичат да го правят. Те най-често са невъзпитани и мислят, че знаят всичко. Неделята ги игнорира и тях ги няма. Обичам я и заради това. Неделя е ден, в който си си самодостатъчен. Неделя е като роман, който току-що си открил и не можеш да повярваш, че ти е отнело толкова време, за да го започнеш. Неделя е като дете, което за първи път опитва сладолед. Най-якото чувство на света!
Неделя е странна, поради още много други причини. Но най-важното за нея е, че е лежерна. Неделя не те кара да се ангажираш, не иска нищо от теб, няма и нужда да й даваш. Тя е като тъжна песен по радиото през 90-те, в някой ранен есенен ден, когато осъзнаваш, че ваканцията ти е свършила. Неделя е ден за пижами. Неделя е ден, в който телефонът ти не звъни и нищо няма значение. Ако имаше апокалипсис, дори и той щеше да изчака неделя да мине. Сигурна съм. Даже 21.12.2012 се падаше в петък. Неделя е ден за релакс и не защото си пил в събота. А въпреки, че не си го направил.
Неделя носи нощница цял ден, не си оправя леглото, има рошава коса и не си е мила зъбите днес. Неделя е роман на Роалд Дал, в който ядеш нон-стоп шоколад без напълнееш.
Всичко това и още, е моята неделя. Трябваха ми години, за да я открия и сега я пазя като свещена крава. А на вас кой ви е любимият ден от седмицата?
