Безспорно онова, което най-мощно очарова масовия, горд син на майка България е злощастието на други хора и народи. Ако получавах по едно евро всеки път, когато чуя модификация на изказването „Така им се пада на мързеливите гърци, не може да живеят на чужд гръб, хайде сега да станат бедни като нас да видят кон боб яде ли”, можеше да платя на кредиторите дълга на Гърция и да ми останат пари да си купя вила в Санторини.
Кому е нужно непрестанното злорадство по адрес на гърците, немците, американците, сърбите… ха! Как можах да забравя? Турците, евреите и македонците…от тях пък по-лоши няма. Едните са гадни поробители, другите управляват света от вездесъщите си масонски ложи и лихварстват на гърба на бедния български народ, а третите…е, те са българи. Каква по-добра причина да ги мразим?
И аз съм горда дъщеря на майка България и малко се срамувам от толкова любимото хоби на сънародниците си – да се завижда, да се съди и да се злорадства – активно, обилно и от сърце.
Социалният живот е изпъстрен с примери за надигането на цунами от завист, което помита общественото мнение и залива всичко с мозък и без, оставяйки след себе си една не много вкусна помия от злоба, мръсна радост и еднотипни коментари.
Лошите гърци са мързеливи, имат дълга сиеста и сучат от голямата, млекодайна гръд на Европейския съюз. Така им се пада сега – нека припадат пред банкоматите и нека живеят на хляб и маслини. Да видят какво е тук, където сме бедни от време оно.
Нека да видят сега мързеливите гърци, нека им е зле като са живели по-добре от нас. Нищо че преди месец излезе статистиката, според която над 180 000 младежи в България нито учат, нито работят. А ако не бяха стотиците симпатични хора със зелени жилетки от Център за градска мобилност, които дебнат за просрочена синя зона, безработицата у нас сигурно щеше да е 50%.
Явно за мнозина родната властова върхушка е по-компетентна, съвестна и човеколюбива от гръцката. Завиждам им, както завиждам на участничките в конкурсите за красота за това, че проблемите по света и у нас не ги вълнуват. А който се чувства застрахован срещу беди и сигурно стъпил на трибуната за плюене на съседите в криза – чудесно. Нека плюе – току-виж опръскал гръцкия народ, той и без това няма пари за чадъри.