Влиянието на Lou Reed върху Чешката революция

Рики Гервайс, Самюел Джаксън, Миа Фароу, Салман Рушди, дори и Ватикана, бяха сред тези, които отдадоха

Спектакълът, чиято премиера е в Лондон през 2006 г., говори за ролята на рокендрола върху социалистическото движение в Чехословакия, между Пражката пролет от 1968 и „Нежната революция“ от 1989 . Главният герой – млад чешки студент, който слуша Rock and Roll – е отвратен от репресивния режим в родината, но и от британския професор – марксист, който безкритично продължава да вярва в съветския идеал.

Един от героите, чешки писател на име Фердинанд всъщност Вацлав Хавел, който е написал три пиеси, в които главният герой се нарича Фердинанд Ванек. Пиесите по време на революцията са били разпределени като самиздат и станали символ на съпротивата, както и рокендрола, особено музиката на Velvet Underground. В оригиналната постановка са музиката е свирена от Пражката група „Пластмасовите хора на Вселената“, създадена през 1967, след като бъдещите музиканти за първи път чули музиката на Лу Рийд. Бандата е избрана от Вацлав Хавел, който същата година е бил в САЩ и успял да вкара в страната един албум(вероятно White Light / White Heat), заедно с дебютният на Франк Запа. Скоро музиката започнала да се разпространява из подземния свят на Прага, включително и въпросната група, чийто репертоар са и песни на Кептън Бийфхарт. През 1976 нейните членове са били арестувани за нарушаване на обществения ред, след което Хавел организирал кампания за тяхното освобождаване, а малко по-късно това прераснало в дисидентско движение, което изиграло решаваща роля за по-нататъшните исторически събития в страната.

„Лу Рийд беше герой, защото е анти- герой. Той е боготворен от групата защото представляваше стремежите на дисидентската чешка младеж. Запознах се с него в Прага. Казвам запознах, въпреки че бях твърде уплашен, за да говоря с него. Вероятно разменихме две думи. Бях развълнуван от неговата странна комбинация от небръснат, мрачен мъж, облечен в кожено яке и сладостта на някои от неговите любовни песни. Той стана един от художниците, които винаги бяха с мен през целия живот „, заяви сър Том, който сега е 76 години.„Този тип музиканти надрастват тяхното реално съществуване – те не са само икони, а гсвети хора. Той имаше точно такава аура „.

Трейлър на премиерата на същата постановка в Сан Франциско.