Как да изгониш Uber

Пореден хитър трик готви правителството за пришълеца Uber – с промени в закона да се забрани на таксиметровите фирми като Uber да преотстъпват лиценза си на външни шофьори, които са самонаети лица.

Това е втори опит Uber да бъде изгонен от пазара. Още през февруари българските органи на реда приложиха и друга хватка. В битката с американската компания, която изкара на пазара своя мутант-„гражданското такси”, бяха хвърлени агенти под прикритие или така наречените „тайни клиенти”.

Невижданият хибрид бе ударен по най-слабото място – взимат му колата и той спира да се размножава. Ето така се убива присмехулник.

Аргументите: Превозът на пътници срещу заплащане без разрешително и лиценз за транспортна услуга противоречи на закона за автомобилите, категорични са от транспортното министерство.

Наказанието: 1500 лева глоба, отнемане номерата на колата и конфискуване за 6 месеца. До 6000 лева скача глобата при многократно нарушение, а „арестът” на автомобила става година.

Българската негостоприемност не изненадва, но някак лъха на типичната за тези географски ширини хронична непоносимост към алтернативността, срещу която следва опълчване.

В чужбина появата на Uber първоначално бе посрещната по-радушно, отколкото у нас. Фирмата получи признание за технологичния си прогрес със залегнал социален елемент в него.

След няколко документирани инцидента с пътници в чужбина обаче, последваха моментални крути мерки, а реторичния въпрос на писателя Дан Кийрън „Наистина ли искаме да пътуваме, или само да пристигнем” доби нов смисъл.

Uber бе забранена в Делхи, след като шофьор на компанията беше обвинен в изнасилване на клиентка. Шофьор на Uber в Сан Франциско пък е обвинен в убийството на шестгодишно момиче навръх Нова година преди година. В други градове, като Рио де Жанейро и Мадрид, продължават разследвания срещу шофьори на компанията.

В Холандия съдът забрани на Uber да извършва услугата UberPop, която е представена като споделено пътуване, при което всички в колата си поделят разходите. През октомври компанията навлезе в Лас Вегас, където услугата й беше обявена за незаконна, като в рамките на часове някои шофьори бяха глобени.

Последва яростен обществен отпор под формата на протести на таксиметрови шофьори, таксиметрови компании, управляващи.

Началото на 2015 донесе забрана за дейността на Uber в Германия, Испания, Тайланд, Индия, Франция и Холандия. Дейността на алтернативните таксита е под въпрос в САЩ и Австрия, където се водят ожесточени спорове.

Сигурността на пътниците е основният аргумент, с който правителствата бетонираха решението си. Като прибавим към това становищата, че Uber извършва незаконни таксиметрови услуги и прилага нечестни бизнес практики – гащите са вързани.

В действителност обаче Uber са една идея по-прозрачни от обичайните таксита поне в България: GPS мониторинг, електронно заплащане и отчитане на разстоянието в реално време. От инциденти, уви, никой не може да бъде 100% предпазен.

В България дори не са много по-евтини.

Доказателството: Калкулаторът на Uber показва, че разстоянието от квартал „Младост” до центъра ще струва между 7 и 11 лева. Калкулаторът на една от големите таксиметрови компании изчислява, че сметката ще бъде 8 лева. Излиза, че разликата в цените между нормалното такси и Uber у нас не е толкова голяма, колкото в Европа.

В САЩ и на стария континент гражданските таксита са много по-евтини от стандартните таксита. Например в Мюнхен с такси курсът център-летище е 50-70 евро според тарифата и трафика. Естествено Uber може да го предложи на половин цена и пак да е на печалба. Но в София този маршрут е между 5 и 7 евро с такси, което означава, че„гражданските таксита” няма как да печелят и едновременно с това да предлагат много по-ниски цени.

Така че за дъмпинг в цената и нелоялна конкуренция на нашия пазар реално не може да се говори. Може би бакшишите се притесняват по-скоро от рейтинга, които биха могли да въведат шефовете им по пример на Uber.

Ако всеки клиент на такси може да оцени шофьора и качеството на превоза, то тогава бакшишите ще се срещнат очи в очи с хамлетовата дилема „да бъда или да не бъда”. Затова и е толкова силно желанието за затягане на примката около гражданските превози.