Свърши ли времето на ниските лихви?
Как ви звучи следната информация: от април досега цената на финансиране на германското правителство се е покачила близо десет пъти? Леко стряскащо, нали? Става въпрос за следното – на 20 април тази година Германия получаваше пари от капиталовите пазари при 0,073% лихва на годишна база, към днешна дата цената на финансиране е 1% лихва на годишна база за 10-годишен период. Всъщност тази информация е радост за ушите за централните банкери, защото тя показва две фундаментално важни неща: първо, че глобалната икономика проявява видими симптоми на възстановяване, и второ, че имаме видими индикации, че дефлацията е победена.
Според анализаторите на PIMCO – най-големия фонд в света за инвестиции в облигации, Европа се е научила да управлява своите публични финанси при изключително високи нива на държавен дълг. Да, наистина, когато икономиката расте, няма никакъв проблем с нивото на държавна задлъжнялост. Проблемите започват в момента на икономическа стагнация и спадащи приходи в хазната, казано с други думи, когато една държава
попадне в класическия гръцки сценарий
Няма никакво съмнение, че централните банкери ще се опитат да подготвят финансовите пазари внимателно, преди да започнат повишаване на лихвените проценти. Впрочем първата централна банка от Г-7, която ще направи това, е Федералният резерв на САЩ. Защо пазарите са толкова изнервени от този факт? Все още мнозина от играчите си спомнят събитията около 2005-2006 година, когато Федералният резерв на САЩ повиши рязко лихвените проценти, което впоследствие взриви цялата финансова система. Икономиката не бе готова за това. Няма нищо по-опасно за финансовата стабилност на една страна от високите лихви и кретаща икономика. Този отровен коктейл зарази банките с лоши кредити – и всички си спомняме какво се случи през 2008-2009 година. Спомням си, че точно в този период американците бяха най-големите противници на приемането на така наречените базелски стандарти за капиталова адекватност. За да бъда по-ясен за неспециалистите, бих пояснил, че базелските стандарти, най-общо казано, изискват от акционерите да „сложат повече пари в банката“ под формата на акционерен капитал с цел тези средства да играят ролята на финансов буфер срещу евентуални сътресения в качеството на кредитния портфейл на банката.
Точно липсата на достатъчно капитал срещу финансовата криза бе причината да фалират толкова много финансови институции по целия свят. Може да се каже, че терминът „капиталова адекватност“ стана нещо като „свещения граал“ за всички надзорници. За разлика от този период в момента банковата система в САЩ и Европа е коренно различна. „Банковата система има най-ниското ниво на риск, което аз съм виждал“, това са думи на Филип Бодерьо, финансов анализатор на PIMCO. Според него банките са повишили капиталовите си коефициенти до два-три пъти за последните пет години. Казано с други думи, в банките има огромен потенциал за финансиране на реалния сектор. Но както всяко нещо в природата, и в този случай
имаме обратната страна на монетата
Покачването на лихвата на финансиране на Германия доведе и до огромни разпродажби на държавен дълг, емитиран от държавите, спадащи към групата на нововъзникващите пазари, към които се числи и България. Като правило поради по-високата си степен на риск цената им пада много по-бързо, отколкото облигациите на развитите държави. Ако приемем, че тази тенденция на по-скъпо финансиране се запази в средносрочен план, със сигурност това ще се прехвърли и върху корпоративния сектор. Повишеният инфлационен риск в системата удари и всички фондови пазари. Казано с други думи, ако се приеме, че глобалното стопанство се връща към нормалния си темп на растеж, това означава по-скъп кредитен ресурс за фирмите. Както се казва, няма пълно щастие.
Българският държавен дълг също бе подложен на масови разпродажби, но в интерес на истината представянето му бе значително по-добро от това на сходни държави. Десетгодишната външна емисия с падеж 2024 година се търгуваше през последните дни при нива на годишната доходност около 2,90%. Точно по време на емитирането нивата й бяха около 2,30% доходност на годишна база.
Като цяло българският държавен дълг има доста прилично представяне. Може би една от основните причини е, че основните инвеститори в българските държавни облигации са местни финансови играчи. Това, от една страна, е добре, но от друга – може и да доведе до известни рискове, ако ценовите колебания продължат със същата амплитуда. През юни Министерството на финансите отмени два аукциона. Да, в момента на държавата не й трябват пари от международните капиталови пазари, още повече – като се вземат под внимание и бюджетните излишъци, които се реализираха през първите месеци на годината. Нивото на фискалния резерв остава над 9 млрд. лева.
Валутните резерви са над 37 млрд. лева
Определено тези числа дават комфорт за стабилността на финансовата система като цяло. Важно е обаче да се отбележи, че след септември ще навлезем в цикъл на покачване на лихвените проценти и системата трябва да започне да се готви от настоящия момент. Може да се каже, че сме на финалната права на „лихвения рай“.
Дебело искам да подчертая, че повишаването на лихвените проценти в никакъв случай няма да доведе до по-високи лихви по депозитите у нас. Говоря единствено и само за основната лихва на Федералния резерв на САЩ. Европейската централна банка няма да пипа лихвите поне до септември 2016 година. Според предварителните прогнози за 2015 година инфлацията в САЩ ще бъде около 2%, което е и целта на Федералния резерв. Да се подготвим за сбогуване с ниските лихви отсега, за да не ни боли глава по-късно. Важно е да се научим да управляваме процесите, а не те да ни управляват.
Текстът е публикуван на bissermanolov.com.
