Амчи къ!

Над седмица чакаме просветление за вдъхновяваща политическа цел, с която да вървим напред. И не успяваме да се справим по-добре от евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ). Как го е казал: драма – губим в битката за перспектива на младите хора в България! Защото не се оттласкваме от тоталитарното минало, не преборваме носталгията по комунизма, а в учебниците липсва истината за периода. Единодушни сме с евродепутата – искаме истината за това минало да бъде казана на младите. Не изопачена, не оплюта, не оформена отвъд океана и после върната, а каквато е. Без да бягаме от минусите, но и да не зачертаваме плюсовете. Да кажем какво имахме, какво копираха от нас западняците, а днес се опитват да ни го пробутат като свое.

Най-вдъхновени и ощастливени (за кой ли път!) сме от очертания път за младите хора да предпочетат родината: промяна в Конституцията, където вместо „социална“ да се запише, че България е „щастлива“ държава. Въздъхнахме, г-н Ковачев! Няма как у нас само кокошките и свинете да са щастливи, а краставиците – прави. Щом Европа иска, щом Брюксел настоява, и хората ще са щастливи. Ще си измерваме брутното национално щастие, ще си назначим и министър.

По какви критерии ще измерваме щастието, насочете ни? Отвъд океана казват, че щастието не е в парите, а в тяхното количество. Датчаните искрят дори когато ги глобяват с 600 евро за превишена скорост. Шведите греят, защото са изградили социализма… Не са за нас тез критерии. Други посочете. Помислете за финландците – сауни при тях бол, леко им е на душата, а на швейцарците с лилавите крави и мармотите, които всеки ден завиват шоколади, сънищата им отдавна са шарени. Има още накъде, амчи къ!