Както ви харесва

Зад новия филм на Питър Богданович – „Бродуейска терапия”, има страшно много заслужено известни имена. Като се започне от актьорския състав – Оуен Уилсън, Катрин Хан, Уил Форте, Рис Айфънс, Дженифър Анистън, Сибил Шепърд, макар и мааалка роля и младата британска звезда Имоджен Путс, мине се през гост-звездите, сред които един изключително известен режисьор, и продуцентите, начело на които стои Уес Андерсън и се стигне до самия Богданович, той се очертава като запомнящо се заглавие. Може би не лъжица за всяка уста, но в никакъв случай не и лошо кинозаглавие, предвид пушеците, динозаврите и пукотевиците, които ни очакват това лято.

Питър Богданович е известен с много свои филми и най-вече с изключително добрата си работа с актьорите, която печели златния „Оскар” на най-младата актриса получавало го в историята на наградите – младата Тейтъм О`Нийл за актриса в поддържаща роля, която взима статуетката за филма „Хартиена луна” на Богданович през 1974 година. Тогава тя е само на 10. Това е и един от любимите ми негови филми. Тейтъм се появява и в „Бродуейска терапия” в една наистина малка роля, заради режисьорът, а не защото иска да се снима. За тези, които не се сещат, със сигурност сте гледали Богданович в ролята на д-р Елиът Къпфърбърг в драмата „Семейство Сопрано”.

В най-новия си филм, който излиза по родните кина, Богданович е все така прецизен към актьорите. Всеки един от тях е различен, уникален, затворен в собствен свят, движен от собствени правила, докато всичко не се обърква. От друга страна „Бродуейска терапия” много повече напомня на филм на Уди Алън, без каквото и да било участие на Алън в него, отколкото на добрия стил на Богданович, който аз помня от миналото.

Историята разказва за младата актриса Изи и за момента, който драстично променя живота й и от момиче на повикване тя се превръща в известна актриса. Преди това да стане обаче нещата рязко се объркват с всички около нея и както гласи една реплика от филма – „В Ню Йорк живеят над 8 млн. души, но понякога имаш чувството, че всеки познава всеки.” В малкия ексцентричен свят, който Богданович създава, светът на група театрали дошли да поставят пиеса на Бродуей, се обърква жестоко, след нощта, която режисьорът – в ролята Оуен Уилсън, решава да прекара с младата Изи – с еротично/екзотичния псевдоним The Glow Stick. След поредица от злополучия, писана все едно от Лемъни Сникет, Оскар Уайлд и Шекспир, но в по-ранните им, даже тийн години, с лек привкус на Уди Алън, те се озовават в каша, която никой не иска да оправя, но в която всеки е затънал без да иска.

„Бродуейска терапия” не е лош филм, но някак очакваш повече заради екипа, който стои зад него. Той хем е комедия от грешки, хем не е достатъчно бърз и смешен, за да е точно това. Но те забавлява без нуждата от специални ефекти, а само с диалог и прекрасната Имоджен, в час и половина, който минава достатъчно бързо. Питър Богданович заслужава да бъде показван по-често и в нашите кина, макар и с не най-силните му заглавия.

Лек, забавен, в никакъв случай дълбок или сложен, нито филм, който не сте гледали, „Бродуейска терапия” просто ще ви забавлява, особено ако последните филми на Уди Алън са ваш тип кино. А Дженифър Анистън като зла, досадна и леко луда терапевтка и Сибил Шепърд като лудата майка на Изи, идват като бонус.