Поради това, че никакъв вятър на свободата не духа в Москва и Риад, главоломното падане на цените на петрола от юни 2014 г. стимулира други любители на теории с главни букви. Ето и данните на проблема: курсът на барела, който от 2011 г. се движеше около 110 долара, загуби над половината от стойността си между 19 юни (115 долара) и 13 януари 2015 г. (46 долара), и се стабилизира на 50-60 долара през март. Анализаторите залагаха на хаоса в Близкия изток и на задъхващото се американско производство, за да се поддържат високи цени, но получиха студен душ. От една страна, пониженият икономически растеж в Китай и нулевият прираст в Европа ограничават търсенето на течни горива. От друга страна, глобалното предлагане се увеличи с темпове, по-високи от предвидените: скок на производството в Либия през лятото, стабилност на иракския износ, подем в САЩ на добива на шистов нефт, който бележи исторически рекорди. Понижение на търсенето, увеличение на предлагането. Както изглежда, намалението на цените е резултат от пазарната аритметика. Но то все пак се вписва и в геостратегическия контекст, който дава повод за всякакви спекулации относно скритите намерения на виновниците за тази драма.
Да започнем от Саудитска Арабия, лидер на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), на която от началото на 80-те години се полага ролята на регулатор на световните цени. Саудитският министър на „черното злато“ Али ал Наими наблюдава невъзмутимо сриването на цените. По време на срещата на ОПЕК на 27 декември 2014 г. той дори отказа да занижи производствените цели на картела. Погледната под лупа, тази пасивност веднага стана повод за всевъзможни интерпретации. На 10 октомври Анадолската информационна агенция цитира думите на саудитски анализатор, който твърди, че официално Риад продава на безценица своя суров петрол, за да запази пазарния си дял, но неофициално „Саудитска Арабия иска по този начин да пречупи Иран по ядрения въпрос и да накара Русия да прекрати подкрепата си за сирийския режим“. Много бързо влиятелният информационен сайт Zero Hedge свърза информацията от турската медия със съществуването на „тайно споразумение“ между Саудитска Арабия и САЩ. По време на посещението си в Риад на 11 септември 2014 г. американският държавен секретар Джон Кери склонил на по-голямо участие на САЩ в борбата срещу сирийския президент Башар Асад. В замяна на това крал Абдула преглътнал бомбардировките на западните страни срещу „Ислямска държава“ и се съгласил да въвлече Саудитска Арабия в кампания за подбиване на цените, насочена срещу Русия и Иран, двата съюзника на сирийския режим.
Липсата на достатъчно воля у американците да свалят Башар Асад кара анализаторите да преосмислят тази хипотеза, без все пак да отричат смятаната за ключова роля на Вашингтон. „Представете си начина, по който администрацията на Обама вижда света, написа журналистът икономист отГардиън Лари Елиът. Тя иска да накара Техеран да отстъпи от своите позиции по ядрената си програма. Тя иска Владимир Путин да се оттегли от Източна Украйна. (…) Подпомаган от саудитския си съюзник, Вашингтон иска да понижи цените на нефта, като наводни със суров петрол вече презадоволения пазар. И понеже Русия и Иран са зависими от петролния си износ, ще бъде по-лесно да се преговаря с тях“ (9 ноември 2014 г.). Примамлива хипотеза, чиято правдоподобност обаче идва не толкова от фактите, колкото от това, че е напълно в духа на един неоспорим геостратегически проект. Да се търси обаче кой има полза от престъплението, не помага особено за намиране на виновника. Китай и Индия, които са големи вносители на течни горива, са сред най-облагодетелстваните от ниските цени.
ПЕТРОЛОЦЕНТРИЗМЪТ в анализа на международните отношения обаче не е лишен от исторически основи. През ХХ век френски, британски, немски, американски и руски лидери не са спирали да действат – кога задкулисно, кога явно, – за да овладеят този течен и широко използван енергиен източник. Движението на течни горива преориентира търговския обмен, преобрази паричната система, прекрои много граници. Когато през 2012 г. бившият държавен секретар Хенри Кисинджър резюмира същността на половинвековната американска политика в Близкия изток, той открои следните ключови цели: „да се попречи на дадена регионална сила да се превърне в господстваща; да се осигури свободно движение на енергийните ресурси“ (Интернешънъл хералд трибюн, 2 април 2012 г.). Толкова богатства, държавни преврати, диктатури и военни намеси са се родили под сянката на сондажните кули, че схващането за петрола като причина за всичко се налага от само себе си, понякога като автоматично писане. Нефтът очарова и „поражда всякакви митове за предполагаемата му роля в политическите размирици и въоръжени конфликти“.
Така падането на курса от 2014-2015 г. може би представлява повторение на сценария с петролния „контраудар“ от 1985-1986 г. Тогава Саудитска Арабия отвъртя крановете и срина цените. Това действие беше продиктувано от САЩ, за да се задуши вече задъханата от надпреварата във въоръжаването съветска икономика. Три десетилетия по-късно Владимир Путин не изключва повторение на историята. „Някои говорят за американо-саудитска конспирация, за да се накаже Иран, да се потисне руската икономика и да се разклати Венецуела“, обясни той миналия декември. Но веднага нюансира думите си: „Може би е така. Но може да става въпрос и за битка между традиционни производители и производители на шистов нефт“ (ТАСС, 18 декември 2014 г.).
Сривът на цените подхранва и втори сценарий: този за саудитска маневра срещу американците. На 28 ноември една информация, изпратена от Виена, в която ОПЕК отказва да поддържа цените, гласи, че „саудитският министър на петрола е казал на своите колеги от ОПЕК, че трябва да се борят срещу бума на американския шистов нефт“ (Ройтерс, 28 ноември 2014 г.). Така че врагът може да не е в Сибир или в Техеран, а в Дакота.„Риад мисли, че пазарният закон най-накрая ще пречупи янките, чиито производствени разходи са три пъти по-високи от тези на Арабския полуостров“, анализира Монд (22-23 февруари 2015 г.). След като американският добив бъде изваден от играта, цените отново щели да тръгнат нагоре.
Тази хипотеза за война „между шейховете и шистите“ (Икономист, 6 декември 2014 г.) се разглежда по два начина. Според Жак Атали„понижението на цените на петрола, решено безстрашно от Саудитска Арабия противно на американската воля и интереси“ (Експрес, 19 февруари 2015 г.), би могло да представлява наказание за нерешителната военна и дипломатическа политика на САЩ в региона. На другия полюс на френския идеологически спектър икономистът Жак Сапир си задава следния въпрос:„Бихме могли да се запитаме дали няма мълчаливо съгласие между Саудитска Арабия и Русия, за да се отстрани или поне да се ограничи влиянието на едно ново действащо лице на пазара на течни горива.“
След сценария за американо-саудитско съглашение, за да бъде разорена Русия, и този за саудитска машинация (а може би и руска), за да се навреди на САЩ, се появи и трето тълкувание: „Америка унищожи ОПЕК“, заявява Едуардо Портър, водеща фигура в икономическия отдел на Ню Йорк Таймс(22 януари 2015 г.). Вашингтон се опитва от 1973 г. да се освободи от зависимостта си от картела и финансира щедро изследванията на технологиите, стоящи днес в основата на петролния бум. Според известния консултант Даниел Йъргин, пред невъзможността да покачи цените заради огромния добив на шистово гориво ОПЕК „е прехвърлила отговорността си на водещ производител“, т.е на лидер в сектора, на САЩ (Ню Йорк Таймс, 25 януари 2015 г.).
В енергийната политика противоположните хипотези не се взаимоизключват непременно – повечето от действащите лица владеят до съвършенство изкуството на двойната игра. Едно нещо е сигурно – шест месеца петрол на безценица вдигнаха на крак транспортните компании и държавите, лишени от изкопаеми горива, навредиха на най-уязвимите страни производителки (по-конкретно в Африка), изпратиха в небитието перспективата за една икономика без хидровъглеродни горива и дестабилизираха многонационалните петролни компании, които залагаха на постоянно високите цени, за да разширят геоложките и географски граници на добива на петрол. „Редкият“ природен ресурс е в такова изобилие, че предизвиква нова американска треска… за петролохранилища. Срещу астрономически цени се придобиват резервоари, танкери и дори галерии в солни мини! „Мястото за съхранение се превръща в стока!“, заявява въодушевено Уолстрийт джърнъл (6 март 2015 г.), и обявява скорошното лансиране на нов финансов продукт, който ще позволи да се купува и продава едномесечно право за съхранение на суров петрол в хранилища в Луизиана. „Уолстрийт винаги се възползва“ – дали не е това първият закон на петролните финанси?
