„Не тази Корея“

Daniel Olomae Ole Sapit, член на кенийското полуномадско племе Масаи, сега е напълно наясно, че Pyeongchang (Пьончанг) не се намира в Северна Корея.

Миналата есен, 42-годишният представител на племето господин Sapit е бил регистриран да присъства на конференция, организирана от ООН, за биологичното разнообразие в Pyeongchang, ски курорт, намиращ се на няколко километра на юг от силно охраняваната граница, разделяща авторитарната Северна Корея от капиталистическия юг.

Вместо това, Daniel Sapit се озовава в Pyongyang (Пхенян/Пьонянг), столицата на Северна Корея.

След няколко напрегнати часа обяснения с севернокорейските имиграционни служби, господин Sapit бива ескортиран с полет обратно в Китай, от където успява да достигне до Южна Корея.

„Pyongyang и Pyeongchang“, спомня си господин Sapit. „Как може един африканец да направи разликата?“

Любителите на зимните спортове трябва да внимават. След по-малко от три години, Pyeongchang ще бъде домакин на Зимните олимпийски игри през 2018 година и ще привлече десетки хиляди атлети, туристи и журналисти от цял свят.

Властите на Pyeongchang са напълно наясно с възможните лингвистични проблеми, които хората, които никога не са били в Азия, като господин Sapit, биха имали. Градът се намира на 100 мили източно от Сеул и само на 50 мили от демилитаризираната зона, която разделя Южна и Северна Корея.

Олимпийския организационен комитет на Pyeongchang вече е ребрандирал градa, който до 2000 година беше официалното изписван Pyeongchang, като PyeongChang.

По време на приветственото си слово за откриването на конференцията за биологичното разнообразие, организирана от ООН, губернаторът на провинцията Choi Moon-soon посвети няколко минути от речта си, за да се увери, че всички са наясно в кой град се намират.

„Моля Ви, помнете, че Pyeongchang и Pyongyang са два различна града“, каза Choi Moon-soon на английски пред стотиците делегати от цял свят.

Това е проблем, които градът се мъчи да разреши вече няколко години.

Когато градът кандидатства за 2018 Зимни олимпийски игри през 2002 година, е имало „малко първоначално объркване поради сходството на имената“, споделя Дик Паунд, канадски адвокат и член на МОК от 1978 година насам.

По същото време Северна Корея изявява желание да бъде ко-домакин на Олимпийските игри, заедно с Южна Корея, което води до още по-голямо объркване.

Лидерът на Северна Корея Ким Чен-ун започва строежа на нов ски курорт, който бива завършен само за една година, с цел да убеди Юга, че страната му е в състояние да помогне с домакинстването на някои събития през 2018 година. Pyongyang прави подобен опит през далечната 1988, когато Сеул кандидатства за летните игри, но властите в Южна Корея отказват да работят със съседите си.

През януари, губернаторът на провинцията Choi Moon-soon споделя, че би било добре ако Северна Корея бъде домакин на някои от събитията, като сноубордиг, което всява още повече смут в целия процес. В последствие той бива принуден да изтегли изказванията си под натиска на организационния комитет.

Объркванията между двете Кореи са доста често срещани, особено когато се използват техните официални имена – Republic of Korea (Република Корея / Южна Корея) и Democratic People’s Republic of Korea (Корейска народнодемократична република / Северна Корея)

Преди две десетилетия, изглежда, че Мексико подписва договори за милиони долари със Северна Корея. Оказва се, че техническа грешка е довела до объркването, което води до международен скандал.

„Броят на митническите служители и работещите в администрацията, които не са наясно коя Корея е коя, е изключително голям“, споделя Николас Еберщат, който е икономист в American Enterprise Institute.

Наименованията на много места в двете държави също са много сходи и често биват бъркани. През 2008 година, Дъглас Колдуел, председател на Съвета на САЩ по географските имена, пише доклад, в който се установява, че двете Кореи имат над 13 000 дублирани имена на райони и градове.

Но обърквания като това на Daniel Sapit за радост са рядкост. Господин Sapit се обръща към туристически агент в Найроби, за да резервира полета си, който е включвал трансфер в Пекин, едно от малкото летища, които имат полети до Северна Корея.

Shenaz Neky, туристическата агентка от Найроби, която е помогнала за резервацията на билетите, каза, че тя е получила името на крайната дестинация, Pyeongchang, а системата за резервации и предложила Pyongyang.

„Това ми беше първият букинг за Северна Корея“, споделя агентката в телефонно интервю. Тя също така добавя, че е наясно с „политическите различия“ между двете държави, но не знае нищо повече за тях.

„Имената на градовете звучат много сходно. Очевидно това е често срещана грешка“, завършва тя.

Господин Sapit от своя страна не забелязва объркването даже и след качването си на полета към Pyongyang на Air China.

Първият сигнал, че нещо не е наред бил фактът, че той не виждал нито един град от прозореца на самолета си, а очаквал Южна Корея да бъде високо развита и урбанизирана държава.

„Стори ми се като много слабо развита страна“, казва той.

Пристигайки на малкото летище Sunan International Airport, намиращо се на 25 км северозападно от столицата, той не успява да види нито един небостъргач в града.

Подозренията му, че нещо се е объркало, се потвърждават след като вижда стотици войници, а по-късно и гигантски портрети на основателя на Северна Корея Ким Ир-сен и неговия син Ким Чен-ир

Тъй като той нямал виза да влезе в Северна Корея, проблемите му започнали на гишето за граничен контрол.

„Вие сте нарушили законите на нашата страна“, бива му казано от граничните служители си спомня той.

След като бива задържан за няколко часа в изолационна стая, той бива принуден да подпише документ, с който признава вината си, и бива ескортиран до следващия полет до Пекин. Той сам заплаща билета си и глоба от 500$, защото е влязал в страната незаконно.

Daniel Sapit никога няма да забрави приключението си в Pyongyang, но дава ценен съвет на всички, искащи да посетят Pyeongchang: „Изучавайте имената на градовете, все едно са дребният шрифт към застрахователните договори.“

\\ WSJ