Човекът, който едва не уби Хитлер

Той не е така известен както граф фон Щауфенберг, пише Дойче веле. Макар да е бил само на косъм от успеха на своя замисъл, който щеше да промени света. Георг Елзер извършва първия атентат срещу Хитлер и преди 70 г. е убит от нацистите.

Тези 13 минути се оказват решаващи за провала на плана. Георг Елзер е планирал всичко перфектно до последния детайл, но Хитлер напуска мястото 13 минути преди да избухне бомбата. Тя е предназначена за него и други водещи фигури от Националсоциалистическата партия на Германия, дошли да изслушат речта на Хитлер в мюнхенската бирария „Бюргербройкелер“ на осми ноември 1939 година. При това Елзер не е допуснал никаква грешка – пресметнал е всичко точно: бомбата, заложена в една от колоните в мазето, избухва точно навреме – както е програмирана от Елзер. Силата на експлозията също е изчислена точно – взривната вълна разрушава колоната зад ораторския пулт, от който минути преди това е говорил Хитлер, и събаря част от тавана. Под развалините намират смъртта си седем високопоставени членове на национал-социалистическия режим и една келнерка.

За да подготви атентата, Елзер работи известно време в каменоломна, откъдето взема експлозивите. След това започва да посещава всяка вечер бирарията, където се укрива докато не си тръгне и последният посетител и не затворят бирарията. След което се захваща за работа: дълбае дупка в една от колоните на бирарията, където по-късно ще скрие взривното устройство. Това му отнема цял месец. След това изработва самата бомба. Елзер извършва всичко сам, никой друг не е посветен в плановете му. Той разчита на своите добри технически умения. По професия е бил дърводелец, завършил образованието си с отличие.

Георг Елзер е роден през 1903 година в Хермаринген, Баден-Вюртемберг, в бедно семейство. Баща му е алкохолик, а майка му е подложена на огромни страдания. В детските си години той се сблъсква с много несправедливости. Чувството му, че светът е устроен лошо, се засилва в годините на световната икономическа криза. Елзер дори се записва в комунистическата организация „Ротер Фронткемпфербунд“, но от него не излиза нито верен партиен последовател, нито идеологически поклонник и атентатор. Той цени високо независимостта и свободната мисъл. Какво обаче го подтиква към атентата срещу Хитлер, след като дори местното председателство на националсоциалистическата партия го оценява като безобиден и мирен гражданин?

Човек със широк светоглед

През 1937 и 1938 година, като работник в завод за арматура, Елзер става свидетел на това, как Германия се готви за голяма война. Той не може да понася помпозните нацистки маршове и пропагандата им. А след Мюнхенското споразумение от 1938 година той вече е убеден, че ще има война. И у него се заражда идеята да предотврати предстоящата катастрофа.

Елзер знае, че не може да постигне това само с разпространяването на позиви. Необходима е нещо далеч по-дръзко и радикално. Той знае, че не е достатъчно да бъде премахнат само Хитлер – трябва да бъде ликвидирано цялото ръководство на националсоциалистическия режим. И Елзер открива идеалното място за това – бирарията „Бюргербройкелер“ в Мюнхен, където съмишлениците на Хитлер се събират след неуспелия опит на нацистите да превземат властта през 1923 година.

Елзер знае, че всичко трябва да стане много бързо. Затова не му остава време да търси съучастници. Той обаче не е затворен в себе си ексцентрик – обича музиката и обществото, на танцовите вечеринки често свири на цитра и контрабас, пътешества с приятели из Шварцвалд, има успех сред жените. През 1930 година неговата приятелка го дарява със син. Преди атентата започва често да ходи на църква, където намира утеха в молитвите. Той действа по-скоро от самозащита, отколкото от смелост – за да предотврати кръвопролитието и тоталната катастрофа. Затова и атентатът изглежда оправдан.

Краят на Елзер

Георг Елзер не дочаква експлозията. Той иска да избяга нелегално в Швейцария. Но още при пресичането на границата, в 20.10 ч., повече от час преди атентата, той е арестуван. У него са открити компрометиращи доказателства – части от взривното устройство и данни за мястото на покушението. Това, което но пръв поглед изглежда дилетантско, всъщност е било добре премислен ход от Елзер – по този начин той е искал да докаже авторството си и по този начин да избегне депортиране в Германия.

След като бива прехвърлян от затвор в затвор, Елзер попада в концлагера Заксенхаузен, а по-късно е преместен в Дахау. Запазена е заповедта на командира на лагера, в която се описва как е трябвало да бъде ликвидиран: всичко да бъде нагласено така, сякаш той е загинал при въздушно нападение срещу лагера. В действителност Георг Елзер получава куршум в тила през април 1945 година – един месец преди края на войната.

Дълго подценяваният герой

Германия късно си спомня за своя герой. През 1960-те години един историк открива оригиналните протоколи от неговите разпити. Въпреки че е подложен на брутални изтезания, на тях той дава противоречиви показания и умни, премерени отговори, без да разкрива напълно своите убеждения. Чак до 1950-те години има много хора, които продължават да вярват, че атентатът е дело на британските тайни служби. Елзер обаче организира всичко сам.

През 1998 година в родното му място е открита паметна плоча, а от 2011 година в Берлин има и негова възпоменателна скулптура. На негово име има учредена награда за гражданска доблест, много улици и училища носят името му. Изглежда, че в колективната памет на Федералната република вече има място и за Георг Елзер, казват по този повод историците Петер Щайнбах и Йоханес Тухел.