Еди Редмейн и големият Big Bang

Британецът спечели първата си награда „Оскар”, ние пък ти разказваме всичко за него, защото причините да го харесваш са много…

За първи път се срещнах с Еди Редмейн през 2011 година, когато изгледах „Моята седмица с Мерилин”. Малко хора помнят, че Еди играеше младия Колин Кларк, момчето, което написва книгата, по която години по-късно е създаден филма. Повечето хора срещат Еди в „Клетниците” от 2012-а, където той играе Мариус – любимият на Козет. По онова време Еди точно е навършил 30 години и критиците му предвиждат светло бъдеще, особено в голямото кино.

Между тези филми и триумфът му в Холивуд – „Теорията на всичко”, Еди снима британската военна лента „Birdsong” и един мини-сериал. Когато приема да изиграе известния гений Стивън Хокинг, Еди е едновременно щастлив и уплашен. Щастлив, защото това е роля, която ти се пада веднъж в живота и уплашен, заради факта, че освен, че трябва да изиграе жив, съществуващ човек, който ще гледа и ще оценява неговите способности, така и ще трябва да наподоби заболяване, в което всеки мускул на тялото ти е абсолютно парализиран. Актьорът прекарва 6 месеца в подготовка за ролята, в които се среща с доктори и хора страдащи от АЛС (амиотрофична латерална склероза), диагнозата, която Стивън Хокинг получава през 1963 година в Кеймбридж с тежката присъда, че му остават максимум две години живот.

Как се играе такова нещо? Освен психологическата, чисто физическата страна? Не е лесно, за всеки, който се чуди защо Еди е взел Оскара. По време на снимките на „Теорията на всичко” до актьора неизменно има физиотерапевт, който се грижи за него, а самите снимки са прекъсвани често, за да може Еди да почива между сетовете. „Беше трудно. Дотолкова трябваше да съм изучил болестта, че да не мисля за това, как ще застане тялото ми, когато снимам. Трябваше да знам всяка степен на болестта, за да го правя без да мисля и да успея да покажа личната, човешката страна на тази история.” И той го прави. Повече от добре, според Академия и останалите асоциации, които раздават награди. Ние се съгласяваме, защото актьорската игра е толкова физика, колкото и психика.

Еди Редмейн се ражда на 6 януари 1982 година в Лондон, в семейството на Патриша и Ричард Редмейн, които нямат нищо общо с театъра и актьорите – и двамата са бизнесмени. Майка му има фирма за преместване, а баща му е в бизнеса с финансите. Еди има трима братя и една сестра (последни двама са му брат и сестра само по една линия), и нито един от тях не се занимава с неща свързани с актьорството. И въпреки това, още в ранна възраст Еди знае какво иска да прави и как да го направи. Първо учи в престижното училище Colet Court, след което е приет в колеж „Итън”, като учи в една година с Принц Уилям, Кейт Мидълтън, Том Хидълстън и британския писател Иво Стоуртън. Завършва втори по успех в класа си и започва да преследва мечтаната кариера.

Много жени смятат Еди Редмейн за очарователен, но нито една не казва, че той е красив, може би защото не е. Поне не в класическия смисъл на думата. Въпреки това, първият допир на Еди с бляскавия живот е като модел. Така и се запознава с жена си Хана. Тя учи в училището за момичета близо до „Итън” и част от момчетата, включително Еди, отиват там, за да участват в благотворително събитие, на което трябва да дефилират. Двамата се запознават същата вечер и стават приятели. И така цели 12 години, докато не идва мигът, в който Еди заминава за Флоренция, където ще почива преди снимките на „Клетниците”. Там той взима Хана… „И това беше първата ни истинска, романтична среща. Във Флоренция.” Двамата се женят малко по-късно.

„Да си актьор е нещо, което само хората от същата среда могат да разберат. Макар да изглежда страхотно отстрани – и разбира се, то е – има моменти, които са гадни, лоши. Само човек от същата професия може да разбере, когато имаш проблем с режисьора или фактът, че трябва непрекъснато да тичаш от едно място на друго. Имаш моменти, в които си сам на красиво, екзотично място и си казваш: „Как ми се иска да мога да споделя този момент с някого!” Това се опитах да направя аз, да пусна корени, да имам мое място, иначе просто се превръщам в човек, който тичат от един ангажимент към друг.”

Да си актьор се изисква талант и упоритост. На Еди му отнема много време, за да стигне този връх. Макар много да смятат, че той ужасно е закъснял. Все пак е на цели 33 години, а има една приказка, която твърди, че ако до 20 г. не си име в Холивуд, значи шансовете ти за успех намаляват драстично. Но ето ги тях, британците, като се започне от Еди Редмейн и се мине през Колин Фърт, който пробива в Холивуд на 40 години и Бенедикт Къмбърбач, който го прави в средата на своите 30 години. Еди е типичният пример, че талантът не се губи, а просто му трябва време да намери своето пространство.

Още, когато стартира кариерата си, в началото в театъра, Еди е посрещнат добре от критиката и дори получава наградата за „Най-добро ново име” на Critics’ Circle Theatre Awards за ролята си в пиесата „Козата или коя е Силвия?” на Едуард Олби. Киното се появява две години след тази награда и Еди изиграва една от основните роли в криминалната мистерия „Like minds”. После следват филмите „Добрият пастир” с Мат Деймънт и Аджелина Джоли, и макар Еди да има малка роля в него, това е и първият филм номиниран за „Оскар”, в който се появява. Следват филмите „Savage Grace”, „Елизабет: Златният век”, „Другата Болейн”… и така до сериала „Устоите на земята”, където Еди играе в 8 епизода и „Моята седмица с Мерилин”. Което пък ни води до тук, до успехът му и „Теорията на всичко”, за което Еди получава лична похвала от самия Хокинг, който казва, че актьорът го е изиграл толкова добре, че е имало моменти, в които е мислел, че гледа самия себе си. Британци, какво да ги правиш!