Войната в Украйна постави на дневен ред въпросите: нуждаем ли се от НАТО и какво ще направи алиансът в случай, че бъде нападнат един от неговите членове? Ето какво мислят двама авторитетни експерти по тези фундаментални за евроатлантическата сигурност проблеми.
Генерал Уесли Кларк, бивш командващ на обединените сили на НАТО в Европа:
„Западните демокрации винаги са реагирали бавно на заплахите. Достатъчно е да си спомним, как Франция и Великобритания не успяха да отговорят на окупацията на Рейнска област от Хитлер през 1936 г. Днес демокрациите не могат да осъзнаят стоящите пред тях военни предизвикателства.
Те не желаят да признаят, че Путин, „обявяващ се за мир“, в действителност е главният привърженик на войната. Путин си играе. Той манипулира медиите, разиграва икономическата карта, маневрира. Той разбира как работят западните демокрации. Европа е преживяла през ХХ век две разрушителни войни и трета никой не иска. Той е разбрал, че всичко може да му бъде простено, защото западните демокрации не желаят да използват сила.
Политическите лидери на страните от НАТО трябва да помогнат за формирането на общественото мнение. Те трябва ясно да осъзнаят ситуацията, да назоват нещата с истинските им имена и да не бягат от отговорност. Западните лидери не трябва да са плахи, те не трябва да се боят от Владимир Путин. Той използва слабите места на НАТО“.
Андерс Расмусен, бивш генерален секретар на НАТО:
„Лично аз чувствам невероятно разочарование. Смятам, че дълг на нашето поколение беше да включим Русия в конструктивно сътрудничество. Крахът на комунизма и разпадането на Съветския съюз предоставиха великолепна възможност да се осъществи отдавнашната мечта на европейците за единна, свободна и мирна и Европа. Беше правилно да се опитаме да включим Русия в тази нова визия за света. Русия, обаче, не споделяше тази визия.
Днес ние влизаме в нова ера, която много напомня на Студена война. Нашите приятели и съюзници в Балтийските страни са силно загрижени от поведението на Русия до голяма степен заради това, че една от руските доктрини се състои в това, че Москва си запазва правото да се намесва във вътрешните работи на други страни, за да защитава интересите на руското население. А както знаем в Естония и Латвия тези хора не са никак малко.
Русия постоянно подлага на изпитание решителността на НАТО. Ние сме изправени пред лицето на нова хибридна война и трябва да се научим да й се противопоставим. Нещата не са никак лесни, но, както ми се струва, основната, ако не и единствената причина за този вид хибридна война е да не се позволи на НАТО да задейства чл. 5 от своя Устав. Нашата позиция трябва да бъде ясно формулирана. Руската агресия срещу Украйна е повод да се събудим. И НАТО трябва да действа, изхождайки от тази ситуация“. /БГНЕС