Трите аса на световното кино на 19-ия София Филм Фест
Спървата си „Златната палма” Нури Билге Джелайн подпечата своята „любовна” история с Кан, който вече четири пъти печели награди от фестивала. „Зимен сън” изследва сложните отношения на бивш актьор с неговите близки – младата му жена, сестра му… „Няма да скрия, че моят филм препраща към Чехов – коментира режисьорът. – Преди около 15 години прочетох негов кратък разказ и бях като омагьосан. Струваше ми се, че никога няма да мога да направя подобно нещо. Преди пет години започнах да обсъждам моя проект със съпругата ми. След известно време заработихме по него и ето крайния резултат.” На тези, които упрекват Джейлан за дължината на филма (3 часа и 16 минути), той отговаря, че е написал сценария „без да мисли за комерсиалния аспект. Писах, както се пише роман, без да се тревожа за дължината. В началото той траеше 4 часа и 30 минути”.
Не само от гледна точка на вдъхновението, „Зимен сън” може да бъде определен като „литературен” филм, в който разкриването на характерите става бавно, благодарение на дълги диалози, подхранвани от антагонизма на героите. „Исках да покажа мрачната страна на човешкото същество, да се опитам да разбера мрачната страна на моята душа, което означава и човешката природа”, обяснява Нури Билге Джелайн.
„Един от най-известните режисьори в родната си Турция, Джейлан привилегирова интимните творби, изследвайки сякаш под лупа отношенията в семейството или в двойката до такава степен, че го сравняват с Ингмар Бергман, което направиха още веднъж критиците в Кан по повод на филма му „Зимен сън”, пише Агенция Франс прес.
Триумфът в Кан на 55-годишния турски режисьор, специалист по киното с бавен ритъм, озарено от прекрасни пейзажи, започва през 2003 г., когато журито му присъжда Голямата награда за „Отчуждение”. През 2006 заедно с жена си, актрисата Ебру Джелайн, той прави „Климати”, който печели наградата на ФИПРЕССИ. Две години по-късно „Три маймуни” му носи режисьорския приз отново в Кан, а на следващата година Джелайн е член на журито, председателствано от Изабел Юпер. През 2011 г. Голямата награда на журито отново е в ръцете на Нури Бигле Джелайн за филма му „Имало едно време в Анадола”, показан в програмата на 16-ия СФФ, когато режисьорът получи Наградата на София на Столична община.
Детективският трилър „Черен въглен, тънък лед” на режисьора Дяо Инан, който си тръгна със „Златна мечка” от Берлинале преди година, разказва за мистериозна поредица от убийства и е едно от най-обсъжданите филмови събития за миналата година. Страховитият трилър, въздействаща смес между класически черен филм и китайски реализъм, следва американски детективски сюжет с последователни убийства, фатална жена и разследващо ченге („Сребърна мечка” за Ляо Фан в категорията за най-добър актьор). Когато спечели престижните награди, филмът бе почти непознат в родината си, тъй като не е разпространяван на кино в Китай. „Духовете на Реймънд Чандлър и Джеймс Кейн оживяват мрачния и въздействащ филм на Дяо Инан”, възкликва сп. „Variеty”.
„Черен въглен, тънък лед” отвежда зрителите в 1999 година, в мина за добив на въглища в Севернокитайска провинция. Разфасовани човешки трупове се появяват на различни места в мината и всяват ужас сред обикновените хора. Главният герой Джан Дзъли, разследващият поредицата от убийства полицай, е изправен пред две трудни задачи: да открие изплъзващия се убиец и да не се влюби докрай в красива, но не съвсем невинна млада жена. Добри актьори и елегантна операторска работа допълват въздействието на този филм, който със сигурност заслужава не само фестивални похвали, но и зрителското внимание.
„Обърнах се към чисто криминална история, за да мога да покажа живота в съвременен Китай, а той е изпълнен с нерешителност, подлост и страх – споделя Дяо Инан по време на Берлинале за своя филм. – Някои случаи на убийства могат да изглеждат невероятни, дори нелепи, но са напълно истински.”
Дяо Инан не е непознато лице за европейските фестивали, дори може да се каже, че е тяхна „рожба”. Роден е през 1969 година, завършва Националната академия по драма в Пекин и започва филмовата си кариера като сценарист и актьор. Дебютният му филм „Uniform/Zhifu” (2003) е показан в паралелна програма в Кан и е удостоен с две награди от фестивалите в Ротердам и Ванкувър. Втората му творба „Night Train/ Ye che” от 2007 г. е представена на различни европейски фестивали. „Черен въглен, тънък лед” е най-големият филм в кариерата му до момента. Любопитното за нас е, че продуцент на филма е Вивиан Кю, която участва с филма си „Задънена улица“ в конкурсната програма на София Филм Фест през 2014.
***
Обещанието за наградените филми от най-важните световни фестивали продължава със „Златния лъв” на Венеция „Гълъб седна на клон, разсъждавайки върху съществуването / A Pigeon Sat on a Branch Reflecting on Existence” на Рой Андершон. Представена от своя създател като „последната част от трилогията за това какво е да бъдеш човек”, сюреалистичната комедия се движи по стъпките на по-ранните артхаус филми на Андершон – „Песни от втория етаж” и „Вие, живите”. В опит да постави филма в стилови рамки, критиката го сравнява с всичко от Бергман до Лаурел и Харди.
Новата творба на Андершон се състои от 39 кратки сцени с абсурдни и комични ситуации. Режисьорът ни среща с двама нещастни пътуващи търговци в съвременен Гьотеборг, които се опитват да продават от врата на врата куфар, пълен с всевъзможни странни вещи като смешни чанти, вампирски зъби и гумени маски. Карайки се помежду си като стара семейна двойка, те предлагат стоката си по начин, който тласка клиентите да бягат възможно най-бързо и с крясъци. „Бихме искали само да помогнем на хората да се забавляват”, обясняват отново и отново двамата търговци, но техният маниер е толкова печален, че по-скоро биха могли да работят с успех в погребално бюро. Гледайки тромавият им напредък, зрителят се колебае – дали да плаче или да се смее.
В друга повествователна нишка Карл XII, най-войнственият шведски крал, се появява в модерни времена, за да излезе отново на бойното поле в поредицата си разрушителни битки. Изграден от хумористични скечове и микс от черен хумор с шокиращи ситуации, граничещи с пълен ужас, новият филм на Рой Андершон е съвременен ексцентричен шедьовър за абсурдността и смисъла на живота. Изпълнена със скандинавска прецизност и сериозно остроумие, кинотворбата е опит за изследване на човешкото състояние в цялото му многообразие.
„Двусмисмислен, жесток, провокативен” – това са думите на критиката за режисьора Рой Андершон. Роден през 1943 година в Гьотеборг, той завършва филмовото училище към Шведския филмов институт. Дебютният му филм „Шведска любовна история” (1970) му носи четири награди в Берлин и номинация за „Златна мечка”. След втория си филм „Гилиап” (1975) се отказва да снима и създава продуцентска компания за телевизионни реклами. Завръща се към киното през 2000 г. с изключително успешния „Песни от втория етаж”, който му носи Наградата на журито в Кан. „Вие, живите” (2007) беше част от програмата на 12-ия София Филм Фест.
