Гръцка трагедия в две действия
Имах наемател грък, звъни ми една нощ в три и нещо и пищи с анимационен глас по телефона:
“ Гошподин Николяй, гошподин Николяй, тук има миска, огромна, голяма миска!“ – впоследствие миската се оказа един дребен плъшок, който на другия ден го хванах в стандартно мишешко капанче.
Но нека караме подред:
след като се повозих без да се разсъня от един още по-сънен от мен таксиметров шофьор, заварих горкото гърче покачено върху един стол и въоръжено с дръжката на моп-а и една метла. Пулеше се срещу всяко едно подозрително шукване или помръдване изпод тъмните ъгълчета на стаята и сочеше с пръст всяко нещо, породено от параноичната му фантазия. Включих се в преследването на „миската“, като продължавах да се присвивам от смях, когато той издаваше неистови пищящи звуци, нехарактерни за мъжкото съсловие. Ама честно казано и досега не съм виждал и чувал нещо подобно. Колкото на него му беше страшно, толкова мен ме напушваше на смях. По едно време мисля, че мернах страшния, кръвожаден звяр, но може и да ми се е сторило през насълзените ми от смях очи. Под масата имаше найлоново пликче с картофи и ми хрумна брилянтната идея да добавя една доза страдания на горкия наемател. Взех в шепата си два картофа без той да види, изчаках удобен драматичен момент и търколих единия странично на него. Писъкът беше неистов.
„Ето я, ето я миската, гошподин Никаляй!!!, Там е, ето там се скрила, видях как там се смугнала!!!“ – врещеше наемателя и размахваше дръжката и метлата.
Хоп, търколих другия картоф на другата страна – и след него последва подобно оглушаващо опищяване на орталъка. Викам си, край, взех си белята с този съспенз, сега съседите очевидно ще повикат полиция, или най-малкото ще помислят, че съм дошъл да трепя наемателя. Или вече че даже съм го вързал за някой стол и го измъчвам с ток с надеждата да ми снесе предплата поне за две години напред.
Гъркът не издържа на тази трагедия и избяга навън, досущ като беззащитен тореадор, подгонен от собственоръчно ранен бик.Ихааа, с такава скорост не съм виждал никой да тича, поне досега. През металната външна врата (той я затвори за микроскопична част от секундата) ме помоли да му дам якето и парите от масата, щял да ходи някъде другаде да спи. Когато отворих вратата да му дам вещите, видях изцъкления му поглед чак на другия край на стълбището. „На страха очите са големи“ – ето това е измислено точно за него. После някой му звънна по телефона и стъпките му закънтяха надолу по стълбите, докато моите уши продължаваха да вибрират от писъците му.
Нямаше повече какво да се направи за тая вечер, заключих, легнах си с чиста съвест, че утре ще заложа миши капан.
Е, както казах – миската се оказа малък плъх, който бе пуснат десетина етажа по-надолу в тревата на свобода.
Апропо, гъркът през времето на мишето сафари не смееше да припари до жилището, не видя часът на възмездието, а денят го беше прекарал на хотел.
А там пък по бузата го беше ухапал паяк ли, що ли и фъфленето и гръцкото му „Ш“ и „Сс“ се увеличиха тройно.
