Психолиери
„Психолиери“ е разказ за изследването на човешката душа. Това е вторият разказ на Добрина Добрева за chronicle.bg. Героите са опиянени в прекия и преносен смисъл от експеримента си да измислят формула, с която да овладеят пороците, чрез които човек унищожава хармонията в в името на собственото си его. Думата „психолиер“ е неологизъм, чието съдържание прави семантична връзка с думата сомелиер, но в случая значението е човек, който изследва душевността.
Бутилка вино съдържа повече философия, отколкото всички книги на света.
Темпраниото влезе в главата й, но не с оня романтичен звън на вино в специална чаша. Нищо общо с кристала. А така и се искаше кристална глава, като оная способна топка, която може да прави чудеса, да подрежда света и да го оглежда. Темпраниото си беше евтино вино от Ла Манша, но вкусно. Пийваш, отпиваш и главата ти става за резил. Всичко можеше да извлече това вино, като прахосмукачка. Латинският беше прав за виното – истината си е истина. Само бутилка и си като опитно зайче на собствените си мисли. Вечността на есенциите кристализира от това темпранио. Една бутилка и ъгъла ти е готов. Този ден имаше странен ъгъл. Тя се почувства като психолиер. До нея някой беше оставил тест, който никой не може да реши в земния си живот. Това вино не напиваше, а отрезвяваше мисълта и образ след образ се редяха, живееха и после изчезваха. Но докато стояха при нея имаха претенции за внимание.
Този път в мисълта й пак се заклатушка един стар обезумял от идеи рицар, който тя познаваше – испанец на име Дон Кихот. Чудеше се защо пък тоя, дали заради виното или заради смелите мисли, които се въртяха като кристална топка из главата й. И защо се въртяха заради виното в главата или защото тя е пълна със зараза за отрезвяване.
Държеше се на крака, но във високата и точка връхлитаха алкохолни бури. Но това не беше пиянство, а чиста сметка. Редяха се като магазинни фактури за малки и много продукти, но сметката не излизаше на хартия, а се изливаше в душата. От този процес дишането й се пресичаше от внезапен задух. Напоследък и ставаше така често, но лекарите не знаеха от какво й е. Не отчитаха клинични промени. В търсене на лек, тя си беше въобразила, че й минава, ако излезе от себе си, от мислите и сметките, които си правеше. Търсеше хора, но все на един и същ попадаше. Понякога не го познаваше и питаше:
– Здравей, ти Дон Кихот ли си?
– Доня Вина, аз съм твоя верен приятел Дон Бирон.
Дон Бирон също си имаше своя ефект на темпранио. Неговите измерения бяха бирени кристали. В неговата топка – същата воня. Какъв свят, каква смрад…Вътре всички малки втасали ечемичета. Нямаше чисти и тук.
Като нейните „темпраниота” – евтини като сорта на това грозде. Произвеждат го испанци и го пласират там, където има масови пияници със скромни възможности. Те нали са бедни, традиционалисти, пият много на малка цена всичко и от уважение към виното, са склонни и мухлясали ферментации да смучат. Приспособяват се към всякакви „ета” или както им викат в алкохола. Даже и с тях могат да прозрат истината за евтините неща. За пореден път „етата”в живота ескалираха.
– Ти пак си на бира, а ?
– О, да! Резерва.
– Бира с резерва? А след това?
– Глава – бутилка без тапа, но с вкус на плод. Пия я отскоро, щото много се разсмърдя на мая и сега се тъпча с плодове.
– А твойто вино? Женско ли е?
– Още е евтино. За разлика от мен.
– А водата как е?
– Не пия вода. Юго е бил прав за водата и виното „Бог е създал водата, а човекът създал виното”.
– Като пестиш от вода, що не смениш тогава виното?
– Няма смисъл– в криза сме, пък и всички, които бълбукат после са евтини.
– Не се ли давят?
– Гадините знаят да плуват.
– А твойта бира как беше?
– Хънтър Томпсън е казал, че добрите мъже пият добра бира.“ – „Good men drink good beer“ и аз го потвърждавам. Това е друга бира.
– С резерва ли каза?
– С резервоар…
– Пълниш ли го?
– Да, но е запълнен до горе и няма място.
– И какво?
– Правя друг. Резервен.
– Не боли ли глава?
– Не, празня се така – Не там, откъдето пикая, а там – откъдето живея. „Бирата е доказателство, че Бог ни обича и иска да бъдем щастливи“ – прозрението е отдавна и е на Бенджамин Франклин. И аз съм „за”.
– Отваряш ли го този резервоар?
– Не смея.
– Това е мъжки страх, но недей! Ще те залеят. Бирата може да носи щастие за Франклин, но на теб може да ти изиграе лоша шега, защото не дави, само се услажда, лепне и пикае.
– Танинът не е ли по – лесна химия за нашата работа?
– Производствени количества ни трябват. Малко вино – лекарство, много – фатална отрова. Така поне твърди Авицена. Можем да го проверим.
– Значи не мога да разчитам на бирата.
– Не я хаби тогава!
– Това е крайно и ми зучи като женска заповед. Не мога да спра, защото иначе не мога да ги следя.
– Няма нужда да ги следиш като знаеш какви са. Просто истината идва след виното. От виното изплуват тайните – това са открили германците. Те са точни хора. Дай да ги послушаме и да намерим формулата.
– Да пробваме с танин в резервоара,а? Нали Омир е казал – «виното е подбудител”.
– Казал го е за думите, че „виното може да изрича думи, които е по-добре да не бъдат изричани”.
Трябваше им точно съединение. Помнеха бегло историята на формулата. «Във виното е истината», «Бъчва вино може да направи повече чудеса, отколкото църква, пълна със светии”, «Кръщават с вода, но причестяват с вино”. Бяха се заровили с едно старо мазе. Тарашуваха из кашоните с книги, които си бяха събрали на едно място като тайник и на бегла светлина от стар ръждясал фенер търсеха онова, което им трябваше – съединението за решението. Бяха достигнали пределната си точка да възприемат ограничени единици в социумите, в които попадаха и решиха да ги очистят като преди това пречистят себе си със знанието за това как се ликвидират вредни, дребни, изпразнени душици.
– Не се сещам. Пък и съм жена, не е необходимо да разбирам от формули. Това са мъжки знания.
– Търси!Модерните жени правят всичко по формули. Трябва да я има и тази някъде. Няма смисъл виното да е на толкова години и да е хиляди преди Христа. За това и символиката за истината е силна и непротиворечива, но никой не казва защо точно.
– Щом и историята мълчи значи наистина не е за казване, но има значение, че Ной си приписва заслугата пръв да е отглеждал лози около 2300 години преди н.е. Авраам е пил вино в Кана 2000 години преди н.е., а Моисей – 1570 години преди н.е. Какво ли е ставало?
– Защо ли са били толкова верни на виното и дали са ни завещали цялата истина за личните си винени истории? Щом го величаят толкова, значи има още нещо.
– Значи трябва и ние да победим, щом можем да пием и търсим смисъл още от първата бутилка.
– Виж, Джонатан (Суифт) казва за виното, че би трябвало да се яде.
– Това какво … ?
– Да ги изядем?
– Не ми се оригва и повръща. Предпочитам да станат на сок.
– Амиииии – тогава да ги сварим.
– По-добре да ферментират.
– Това е мъст. Да ги вари и ферментира който иска, когато стигнат при апостол Петър. Ние трябва да ги оставим живи, но безсилни докато са тук и сега.
Така Хемингуей ще бъде прав отново: „Виното е най- цивилизованото нещо на света”, а Сенека три пъти по – прав, че виното смекчава гнева.
– Стига си философствала, а вземи поспи малко. Така може да ти се изясни нещо.
– Трудно спя. Тия гадини ме преследват и в съня ми, но не съм спала отдавна и е време.
Тръгнали сме към резервоарите с няколко дози танин за инжектиране. По план си нося с мен дамски душ за улеснение и двоен ефект – хем да ги залеем, хем да ги всмучем. Докато настройвам този душ стигаме до резервоарите. Как сме стигнали не знам, как сме намерили пътя – също не знам. Бяхме го минавали само на темпранио – бирен галоп. Лентата се въртеше без да я връщаме. Вървяхме бавно, не залитахме. Виждах всичко, което на галоп бяхме изпуснали- гадини в змийски кожи, дълги нокти, червени очи, рижи коси, бледи лица, смалени хора с дребни крака и къси пръсти. Виеха със здрави гърлища и подправени гласове. Звукът им нито човешки, нито животински. Не се припознаваха сред живата природа. Не приличаха и на извънземни. Не носеха души, а нещо в полето им дрънчеше. Това тракане ми беше познато. Като го чуя и цялата ставам на болка. Казах му да спрем.
– Трябва да мисля.
– Няма време.
– Защо?
– Тук няма време.
– Къде сме?
– Извън времето. Виж, тук няма ден, няма нощ, няма час. Няма измерение. Извън хората са – сърцата им бият с каменни удари без минути. Извън живота сме – при тях няма въздух.
– А смъртта?
– Тук няма и смърт. Тук не се умира.
– Тъмно е.
– Това не е тъмно, няма луна и слънце не стига. Това е тяхната Вселена и ако останем тук още малко ще ни претопят душите.
– В метал?
– Не, в ламарина, която дрънчи и ръждясва.
Събуди се обляна в кортизол. Изтри потта си, но миризмата не се триеше, нито пък миеше. Пак си тръгна с нея, но днес имаше спокойствието, че може да спаси поне себе си и биреният си приятел. Трябваше да му разкаже това бързо. Посегна към телефона и прочете СМС от нощта.
Дон Бирон: „Здравей! Търсих те цяла нощ, но не те открих. Исках да ти кажа, че резервоарите се пръснаха. Някой ги е отворил. Гадините са на свобода”.
– Ах, този сън! Да не бях си лягала без вино, както правех преди. Тъкмо почна да се ругае, когато си спомни, че току – що беше видяла тези гадини и това не е случайно. Замисли се за това, което не видя в света им и побърза да звънне на Дон Бирон.
– Здравей, трябва ни светлина.
– Вино ли си пила?
– Не, от известно време не пия.
– О. К. – да я търсим тогава!
– Спри бирата и тогава!
– Изпил съм си я всичката.
– Дадено! Среща при стълбата!
