Живот край мушкатото

Равноделни червеникави кичури, стегнати прилежно в ролки. Ярка блуза на цветя и памучна пола до глезена. Ярко червило на свити, стиснати устни и големи очила с диоптри. Не, момче, няма да ти каже как да го свържеш, защото не е Латинка Петрова. Това е леля Венче от четвъртия етаж и ако много искаш да знаеш, може да изядеш някой зад врата.

Леля Венче не е просто съседка. Тя е стожер на блока. Домоуправителка от 20 години и от 15-тина – касиерка. Влиза по чехли във всеки дом и навсякъде е добре приета, защото никой не иска да влиза в директни разправии с нея. На времето беше учителка по родинознание в кварталното училище до пенсия, та успя да пусне корени и в училищния двор.

Все още пие кафе със санитарките, за да е в час с дейността на училището. И без това образователното министерство не си върши работата, добре че е леля ти Венче да дава акъл на тая младата директорката, дето кой знае как я назначиха там. А трябваше да е леля Венче, тя ги разбира образователните реформи.

Но сега е домакиня по професия. Ама не от тези новите домакини, дето ходят по фризьори само и не си гледат децата. Леля Венче е станала в 4 сутринта, не е спала заради жегите. Забъркала е супа, мусака и е пържила филийки за закуска. Ако си неин съсед, вече си усетил миризмата на лук още в 6-7 часа. Ако си късметлия да си в съседния блок и си станал за работа, можеш да видиш как леля Венче закусва обилно на балкона – тика залъци от хляба в устата си и хапва елегантно от киселото мляко на промоция.

Леля Венче обожава ранните утрини и страда неистово, че топлите дни са към края си. Затова се наслаждава на последните моменти край мушкатото на терасата. Как само обича да дебне оттам! Да подава любопитни диоптри между листенцата на цветето, правейки се че го почиства, а котката й да лежи лениво на балконските плочки.

Леля Венче току се повдига на пръсти, досущ като прима балерина в чехлите си 42-ри номер и хвърля поглед към минаващите край блока. Трябва да се контролира достъпа до кооперацията, това да не е Аврамов дом, говори си тихичко леля Венче.

Леля Венче не наднича, тя направо си гледа, като неистово стиска устничките си, за да не излезе въпрос от устата й. Все пак тя е интелигентната комшийка, не като Гинчето от втория етаж дето пита по селски „Откъде идеш бре, момче”.

Леля Венче не задава въпроси, тя констатира.

Едно от уникалните умозаключения достигна до хазяина ти вчера – видяла те да се олюляваш по стълбите в 16 часа и му звъннала, да му каже, че наемателят пак се е напил. Така де, да не се беше спъвал по стълбите, момче, защото вече не си просто съсед, а пияният наемател. Друг е въпросът, че леля Венче си блъска денонощно главата как си плащаш сметките, като не й даваш отчет.

Ще го обсъдят с Гинчето и тоя въпрос. Трябва да се знае кой къде и за кого работи и какви са доходите, че на блока трябва да се сменя дограма, да се прави разчет…А Гинчето гледа с малките си сиви очички и цъка с език „Що не го пита, бе Венче, докога смята да пие т’ва момче. Аз ако съм, няма да му спестя”, укорява я Гинчето и сърба от турското си кафе. Ама Гинчето к’во ли разбира, тя е от село. Не е софиянка от Младост като леля Венче.

Леля Венче я познава целият квартал, уважава я, всички зачитат мнението й.

Ето например живущите във входа спряха да я поздравяват тази младата, съмнителната девойка от петия етаж, дето ходи с неприлично късите си поли и високите токчета. Едно нещо не дава мира на леля Венче ден и нощ – кой й купува на тая въртиопашка тия скъпите обувки, с катарамите. Мъж не е виждала да я изпраща, значи го крие.

Сигурно е престъпник, за да има толкова пари, анализира на ум леля ти Венче и току си подърпва пеньоара. А тая, младата, хич не поздравява в асансьора, вирнала носа …. И тя сигурно е от село, дошла в София да се омъжи. Навремето и леля ти Венче как се обличаше, стилно, като от каталог нa Burda – ех, какви обувки слагаше от Италия, и какви шифонени поли.

Ама леля ти Венче имаше хубави крака, а не като на съседката – криви и къси.

И това ще го обсъдят с Гинчето, ама първо да полее мушкатото. Да си измисли нова история за следващия живущ, който й падне пред погледа, че конкуренцията от съседния блок не спи.

Ей го и Ваньо от 36-ти, простира си белите потници. Как не му омръзна по цял ден да седи на тоя балкон и да клюкарства, ядосва се леля Венче. Цял живот му гледа физиономията от отсрещния балкон и все знае нещо повече за новите в квартала. Ама той не е достоверен източник, чул-недочул е и приказва. А леля ти Венче има мисъл, тече версия в главата й.

Да я бяха взели в кметството съветник, щеше да намери решение и за дупките по улиците, и пейка да сложи пред блока, да издигне беседка, та да може с Гинчето на въздух да си пият кафетата, а не по балкони, около мушкатото…Ама как хубаво е цъфнало, а? Защото е добър човек леля ти Венче, каквото бодне – никне. А не клюкарка и злобна бабичка, както й викат тия невъзпитаните хаймани от блока. Добре че навремето го взеха този стратегически апартамент, да имат поглед върху квартала и да се грижат за мира и реда в него.

А когато лятото си отиде и дойде зимата ще трябва да минава по етажите да събира такси. Ще събира информация по етажите, ще изнесе мушкатото в коридора и честичко ще го наглежда, хем да хвърли едно око на стълбището. И най-накрая ще разбере кой оставя врата на асансьора отворена на третия етаж.