Кой е Ислам Каримов – покойният узбекистански президент
Президентът на Узбекистан Ислам Каримов е починал от инсулт, съобщиха по-рано днес дипломатически източници. Информацията не е потвърдена официално, въпреки че за кратко се появи съобщение от Интерфакс, за което по-късно беше обявено, че е изтекло заради „технически проблем“. Часове по-късно узбекистанското правителство потвърди информацията официално.
Каримов винаги се е възприемал като защитник на страната си от заплахата на войнствения ислям, но за критиците си е безпардонен диктатор, който използва изтезания, за да се задържи на власт, посочва БТА.
Многозначителен е фактът, че ръководителят на бившата съветска република, която провъзгласява своята независимост от Москва през 1991 г., избира Тамерлан – владетел в Централна Азия от 14 век и завоевател с уклон към масовите убийства, за национален герой.
През 27-те години управление той не търпи никакво инакомислие, упорито не се поддава на натиска да реформира замиращата икономика и ревностно пази независимостта на страната си от Русия и Запада.
Когато Западът го призовава през 2006 г. да спазва правата на човека, Каримов отговаря: „Не се бъркайте в нашите дела под претекст, че насърчавате свобода и демокрация. Не ни казвайте какво да правим, с кого да сме приятели и накъде да се ориентираме“.
През неговото управление Узбекистан – страна с 32-милиона население, намираща се на някогашния път на коприната, свързващ Азия с Европа – става една от най-изолираните и авторитарни държави.
Каримов често предупреждава за заплахата, която войнствените ислямисти представляват за богатия на ресурси централноазиатски регион, но критиците му го обвиняват, че преувеличава, за да оправдае репресиите срещу несъгласните с неговата политика.
„Такива хора трябва да бъдат застреляни в главата“, каза той по адрес на ислямистите в реч пред парламента през 1996 година. „Ако е необходимо, ако на вас ви липсва решителност, аз ще ги застрелям“.
Отношенията на Узбекистан със САЩ и ЕС са замразени, откакто войските на Каримов потушават жестоко протест в източния град Андижан през май 2005 година. Стотици цивилни загиват по информация на очевидци и правозащитни организации.
Каримов затваря американската военна база в Узбекистан, открита след нападенията на Ал Каида в САЩ на 11 септември 2001 година. Западът налага санкции на Узбекистан и забрана за визи на водещи държавни представители, което подтиква Каримов да подобри отношенията с някогашния си господар Русия.
Но Западът постепенно смекчава позицията си спрямо Узбекистан – производител на памук, злато и природен газ – и Каримов предоставя важен транзитен коридор за доставки, предназначени за американските сили в съседен Афганистан.
През 2012 г. се влошават отношенията с Москва и Узбекистан се оттегля от оглавяваната от Русия Организация на договора за колективна сигурност, в която членуват няколко бивши съветски републики и според анализатори играе ролята на регионална противотежест на НАТО.
Роденият на 30 януари 1938 г. Каримов бързо се издига в йерархията на комунистическата партия и става неин лидер от 1989 г. до разпадането на Съветския съюз през 1991 г.
Но дори след независимостта икономиката остава стриктно регулирана от държавата, въпреки натиска от Международния валутен фонд и от други организации за въвеждането на пазарни реформи и за либерализация на търговията с чужда валута.
Каримов образно казано е запушил здраво устите на местните медии и не позволява на чуждестранни медии като Би Би Си да отворят свои редакции в Узбекистан.
Правозащитната организация „Хюман райтс уоч“ съобщава през март 2011 г., че е принудена да закрие местната си централа, след като функционира в продължение на 15 години, тъй като на служителите й са отказани визи и разрешителни за работа. Правозащитната организация неколкократно алармира, че осъдителните присъди в страната често са базирани на самопризнания, изтръгнати с изтезания на заподозрените.
Той има две дъщери – Гулнара и Лола. Гулнара се занимава с шоу бизнес и става един от най-могъщите хора в Узбекистан, но през 2014 г. според медийни информации е поставена под домашен арест и оттогава не се е появявала публично. По-малката й сестра става посланик на Узбекистан в ЮНЕСКО. През 2013 г. казва в интервю за Би Би Си, че не е говорила с Гулнара от 12 години.
