Жените, които обичаме: Джуно Темпъл

Тя е ретро рок принцеса в новия сериал на НВО „Винил“ и e перверзната Сали в „Sin City: Жена, за която да убиеш“. Освен това е дете-звезда, бунтарка, британка, руса мацка и може да играе всичко, просто трябва да смени цвета на косата си, за да не я познаете. Тя е Джуно Темпъл – нестандартната хубавица на Холивуд, в която отскоро сме леко влюбени…

Джуно е родена в дъждовна Великобритания, но се мести в Америка, когато е малка, заради родителите си. Впоследствие се връща в Англия и там започва филмовата си кариера. Талантът на Джуно за първи път е забелязан от татко й. Той режисира малката 7-годишна госпожица Темпъл в продукцията Vigo: Passion for Life – лента, която разказва за краткия, но артистичен живот на френския режисьор Жан Виго. Вторият филм, който малката актриса прави с баща си, е Pandaemonium, след който роднинството е леко оставено настрана, за да може Джуно все пак да играе в качествени продукции.

Следват „Записките по един скандал“, за когото критиците казват, освен че е прекрасен филм, че младата Темпъл играе персонажа си „с онази почти детска сприхавост и тревога“. Джуно играе така всичките си роли. И няма притеснения от нищо. Поне не пред камерата. В живота обаче казва, че е стеснителна.

Следват британската черна комедия St. Trinian’s, след която Джуно моли за помощ Рупърт Еверет за домашното си по драма и получава двойка след неговата намеса, „Изкупление“ и „Другата Болейн“. Но Джуно всеки път остава извън светлината на прожекторите. Нечестно, незаслужено и странно от днешна гледна точка. Може би това се дължи на детското й излъчване, примесено с наистина малките й години, все пак актрисата е само на 26, а вече сме виждали дългите й крака и голото й дупе в цели два филма.

Джуно обаче изобщо не се притеснява от факта, че е по-скоро извън голямата холивудска шумотевица, а не в нейния център. Тя използва този факт, за да играе в нискобюджетни продукции, независими филми и наистина неща, които може да видите, само ако търсите много усилено. Като психотрилъра Cracks, където Джуно си партнира с друга великолепна жена и актриса – Ева Грийн. Тоталната женска психопатия, която този филм е, препоръчвам на всеки, за когото женската психика и сексуалност са най-малкото любопитни. А като към това добавим и прекрасните Грийн и Темпъл, смятам се получава една доста прилична продукция, която може да си причините при нужните желание и условия.

Няколко години, след като се е изнесла в Ел Ей, за да търси реализация в по-добри и големи кинопродукции, Джуно се завръща във втората част на черната комедия St Trinian’s 2: The Legend of Fritton’s Gold, която е тотално guilty pleasure. Абсолютната кретения, която двете части са, не е за всеки, но дори само заради Джуно си заслужава един поглед.

След втората част на комедията и окончателното преместване в Ел Ей заедно с гаджето й Майкъл Ангарано, Джуно успява да се „промуши“ и в някои от по-големите холивудски продукции.

Може да сте я гледали в „Черният рицар: Възраждане“, „Тримата мускетари“, „Господарка на злото“, „Sin City: Жена, за която да убиеш“, безобразния „Рога“ с Даниел Радклиф, където единственото хубаво нещо е голото тяло на Джуно и разбира се, „Черна служба“, където тя играе малка развратна ученичка.

Ролите на Джуно в почти всички продукции, с изключение на „Рога“ (но все пак там тя е мъртвец през цялото време), са малки. Но пък тя блести като диамант с бяла кожа и руса коса. Мартин Скорсезе й дава ролята, която заслужава – тази на рок адиктет принцеса и секретарка в безобразно добрия „Винил“. Роля, която Джуно поема и излъчва сексапил и талант във всяка сцена, в която играе – от първия си миг, в който се вози в метрото до момента, в който „язди“ сина на Мик Джагър.

Препоръчваме Джуно Темпъл винаги и в големи дози. Особено във „Винил“. За да се убедите на 100%, в галерията горе може да видите най-готините й моменти, снимки и роли.