Жените, които обичаме: Алисия Викандер

Тя е дребна, крехка шведка. Тя е гадже на Майкъл Фасбендър. Тя е момичето, което е най-сексапилната машина в света на модерната роботика. Тя е Алисия Викандер и можем спокойно да кажем, че 2015-а е нейната година. И даже няма да скромничим.

За последната година Алисия участва в три от наистина добрите кинопродукции, които минаха през големия екран – като се започне от шпионското удоволствие, което Гай Ричи ни донесе с „Мъжът от U.N.C.L.E.“ и се стигне до минималистичното психокино приключение “Ex Machina” на Алекс Гарланд, та чак до „Момичето от Дания“, за което актрисата е номинирана за „Оскар“, „Златен глобус“ и награда БАФТА. Тази година ще имаме шанса да гледаме крехката Алисия в още три продукта, най-любопитният от които е адаптацията по романа „Светлината, която не виждаме“, където се запознава с Майкъл Фасбендър. От тогава двамата са двойка, макар да имаше слухове, че са се разделили.

Само на 27 години, Алисия може да се похвали като едно от новите имена в киното, от което очакваме много и качествени роли. И тя ни ги дава без да се притеснява от нищо – от голотата, от лошите условия, от това да изиграе всичко, когато и както се налага. Само за последните й два филма сме я видели чисто гола два пъти, без това да е пошло или лошо, или да вреди на някого – на зрителя или на самата Алисия. Като повечето шведи и за нея сексът, смъртта и голото тяло не са скандални, както обичат да ги възприемат част от пуританите, които обитават по-модерните части на света.

Родена в Гьотеборг, Швеция, Алисия решава да бъде балерина и дори учи за кратко в Royal Swedish Ballet School. Отказва се бързо, за да преследва актьорска кариера, пък и претърпява инцидент с крака си, затова класическите танци не са за нея. Загуба за балета, но победа за качественото кино. Продукти като Алисия се появяват рядко и когато ги гледаш разбираш защо е така. Тя е поредното изключително име, което шведите са дали на света.

Кариерата на Алисия стартира с няколко шведски сериала и късометражни филма, като първото си голямо впечатление тя прави в сериала Andra Avenyn. Веднага след него следва филмът Pure, който пък й носи номинация за престижните кинонагради на родната й Швеция – Guldbagge Award. Да, актрисата не печели статуетката, но това не я отдалечава от мечтата й да играе в голямото кино.

Няколко години след това се появява и първата възможност на Викандер да участва в американска продукция – филмът е „Анна Каренина“, а Алисия печели ролята на Кити, след като Сирша Ронан отказва участието си в последния момент. И досега Алисия казва, че това е било най-уникалното й преживяване по време на снимки. Тя и Домнал Глийсън, с когото си партнират, прекарват няколко дни в колиба в покрайнините на Санкт Петербург, без топла вода и легла, защото снимките текат именно там. Специални пазачи ги охраняват по цял ден, тъй като в околността има мечки и вълци. А температурата е -40 градуса. Да, крехката Алисия общо взето е безстрашна и нарича това си преживяване „любимото ми на снимачната площадка“.

След „Анна Каренина“ Алисия печели главна роля в британската продукция Testament of Youth, където си партнира с Кит Харингтън и играе гаджето на Даниел Брюл в противоречивия „Петата власт“, който разказва за създаването на УикиЛийкс и Джулиан Асанж. Трябва да мине година, за да може Алисия да се появи в по-комерсиална продукция на голям екран. Филмът е „Седмият син“ и не е най-доброто, което може да видите от нея. Истината е, че заглавието е тотална излагация и позор за жанра фентъзи, както и за Джулиан Мур и Джеф Бриджис, които играят в него. Но пък е начинът на младата шведка да стигне до повече хора.

Въпреки слабото представяне на „Седмият син“ и на самата Алисия в него, тя някак успява да напусне амплоато на „девойка в беда“ в посредствен фентъзи филм, и някак въпреки това заглавие, да направи впечатление на Гай Ричи. Който вече я е избрал на безстрашната шпионка Габи в цветната и изключително приятна шпионска комедия „Мъжът от U.N.C.L.E.“, чието продължение очакваме, и който ни достави едно от най-добрите удоволствия в киното в средата на това лято, като изми вкуса на треторазрядните продукции, които ни заляха.

Малко преди него обаче, Алисия вече е снимала минималистичния трилър „Ex Machina“ – режисьорският дебют на автора и сценарист Алекс Гарланд. Психоиграта на котка и мишка и химията, която умее да създава с партньорите си, са онова, което печели овации на Викандер за играта й във филма. Там тя се снима за втори път с Домнал Глийсън, но за първи с великолепния Оскар Айзък, и когато гледате филма разбирате, че истината е много проста – на тримата им се получава адски добре. „Ex Machina“ е мини пиршество на качественото кино, а Алисия блести в центъра му, като най-манипулативната, социопатична машина с изкуствен интелект. Психотрилърът на Гарланд я изкарва в центъра на холивудското око. „Момичето от Дания“ просто довършва започнатото от него. А „Мъжът от U.N.C.L.E.“ е удоволствие на цветове, картина, музика и Ричи. С две красиви момчета и една крехка шведка – за всеки по нещо в горещите дни.

През изминалата 2015-а Алисия игра и в миналия някак незабелязано „Повелителят на кухнята“ с Брадли Купър. Там отново тя е прекрасна и филмът, макар и доста по-слаб от останалите заглавия от последната година в кинематографичното досие на актрисата, е доказателство за едно – тя може да играе който си поиска.

Догодина очакваме шведката в цели три филма. В момента тя снима новата част на филмите за Борн с Мат Деймън и се подготвя за церемонията по раздаването на наградите „Оскар“. Дали ще грабне статуетката? Едва ли. Все пак е номинирана заедно с Кейт Уинслет и Дженифър Джейсън Лий, двата диаманта на поддържащите изпълнения в киното тази година без съмнение. И въпреки това е просто въпрос на време Алисия да получи нужната награда и признание. Но дори и без него ние пак ще я гледаме с удоволствие, каквото е тя, когато е на голям екран.

И за да й се насладите в целия й блясък – в галерията горе ще откриете най-добрите й роли и появявания на червения килим. Да ви е сладко.