Жената, която поиска повече от народа си

| от chronicle.bg |


Тестът за лидера настъпва в момента, в който хората не искат да го poследват. Да иска от държавата си повече, отколкото мнозина политици биха посмели да поискат, да остане непоколебима срещу тиранията и опортюнизма, да осигури стабилно морално лидерство в свят, в който това е дефицит, това прави Ангела Меркел е Човек на годината на TIME. Така редакторите на списанието обясняват решението си да изберат германският канцлер за тазгодишното отличие.

Най-властният лидер в света е бежанец от време и място, в което нейната власт би била немислима, пише TIME. Германската демократична република (ГДР), където Ангела Меркел е израснала, не е нито демократична, нито република. Това е шоу на ужасите в стил Оруел, в който Желязната завеса придобива буквални форми с Берлинската стена.

Срамежлива дъщеря на евангелски теолог, Меркел се впуска в политиката като разведена протестантка в предимно католическа партия, източногерманка в прясно обединената Германия в зората на 90-те, когато хората от ГДР все още са гледани като извънземни.

Няма друг западен лидер израснал отвъд стената, което дава на Меркел рядка перспектива към стремежа към свобода и рисковете, които човек би поел, за да я опита.

Политическият й стил е специфичен – без фанфари, без харизма, единствено остро усещане за власт и научен подход към фактите. Дори след като Меркел става канцлер на Германия през 2005 година и управлява четвъртата най-силна икономика в света, тя остава абсолютно неемоционална.

Германските експерти я нарекоха Маркеавели, когато успя да надхитри, изолира или надиграе всеки, който се е опитвал да предизвика властта й. Винаги внимателна, тя смело практикува онова, което Вили Бранд нарече някога „политика на бебешките стъпки“.

И дойде 2015 година. Три пъти тази година беше поставен въпросът дали Европа може да продължи да съществува не културно или географски, а като исторически експеримент в политически смисъл.

Меркел вече се доказа като незаобиколим играч в управлението на поредицата дългови кризи в Европа. Тя ръководеше и реакцията на Европа към подлата кражба на Владимир Путин в Украйна. Последва обаче перспективата от банкрут в Гърция, която заплашва съществуването на Еврозоната. Мигрантската и бежанска криза постави под въпрос принципа на отворените граници.

Кървавото нападение в Париж възроди рефлекса за изграждане на стени и недоверие.

Във всеки от тези случаи Меркел се намеси. Германия обяви, че ще спаси Гърция, но според стриктните си правила. Ще посрещне бежанците като жертви на ислямистките зверства, а не като техни носители. Ще изпрати войски в битката срещу ИДИЛ.

Германия прекара последните 70 години, тествайки антидот срещу отровния национализъм, военизирането и геноцида от миналото. Меркел размаха като знаме група ценности – хуманност, щедрост, толерантност – за да покаже как великата сила на Германия може да бъде използвана, за да съхранява, а не да унищожава.

Не е обичайно да се види лидер, който се разделя със стария, призрачен образ на националната идентичност. „Ако трябва да започнем да се извиняваме, че отговаряме на кризисните ситуации с приятелско лице, то това няма да е моята държава“, каза Меркел.

Жената с образование квантов химик, отказа да прави тестове в лабораторията, а застана зад своята позиция. Ответният удар дойде бързо от всички страни. Доналд Тръмп нарече Меркел „луда“, а бежанците – „един от най-великите Троянски коне“. Германските протестиращи я нарекоха предател и уличница. Съюзниците й предупредиха за обществен бунт, а противниците – за икономически срив и културно самоубийство.

Консервативното издание Die Welt публикува изтекли документи на разузнаването, които предупреждават за трудностите пред асимилирането на милион мигранти: „Внасяме ислямски екстремизъм, арабски антисемизъм, национални и етнически конфликти на други народи, както и различно разбиране за общност и закон“. Нейният рейтинг падна с 20 пункта, дори и след като тя изрази по телевизията вярата си в собствения си народ: „Ние можем да го направим“.

В момента, в който светът е погълнат от ожесточен дебат за баланса между безопасност и свобода, канцлерът поиска от народа си нещо голямо, както и от всички нас, по техен пример. Да бъдат гостоприемни. Да не се страхуват. Да вярват, че великите цивилизации строят мостове, а не стени, а войните могат да бъдат спечелени както на бойното поле, така и извън него.

Разглеждайки бежанците като жертви, които трябва да бъдат спасени, а не като нашественици, които трябва да бъдат отблъснати, жената, отгледана от другата страна на Желязната завеса, заложи на карта свободата. Дъщерята на пастора размаха милосърдието като оръжие. Независимо дали сте съгласни с нея или не, тя не избира лесния път.

 
 
Коментарите са изключени за Жената, която поиска повече от народа си