Желязната лейди и изкуството на медалите

„Напоследък правя копчета. Различни видове – копчета, претърпели сериозни кризи, щастливи копчета и изгубени копчета, копчета със своя душевност“, разказва Николета Иванова, която не е шивачка. Тя е по-скоро Желязната лейди, но не защото е луда по хеви метъла, а защото е влюбена в метала във всичките му видове.

Композицията й от три части – „Нишките на живота“, е една от номинираните творби в Петия национален конкурс „Алианц“ за живопис, скулптура и графика. И представлява … композиция от три копчета. Изложбата бе открита на 7 април и ще продължи до края на месеца в Съюза на българските художници в София, ул. Шипка 6. Творбата й се нарежда с произведенията на големите скулптори Ангел Станев, Емил Попов и други.

„Аз и моите копчета, така ми е дошло напоследък. Правя ги, защото всеки има нужда да се закопчее, да се пришие към някой в днешно време, да се закачи. Все повече се отчуждаваме и мисля, че трябва да се вкопчим повече един в друг. Напоследък чуваме рядко „добър ден“, всички са мрачни, намръщени, недоволни от света и според мен всеки има нужда да си намери нишката, конеца, илика, пътя… копчето“.

Николета Иванова е на 26 години и в по-голямата част от времето прилича на заварчик заради гащеризона, с който работи. Огъва, лее и запоява в името на изкуството. Тръгва на уроци по рисуване по стечение на обстоятелствата – майка й научава за добър учител докато чака на автобусна спирка, решава да я запише. И така е приета в приложното училище, а след това и в Художествената академия. „Първоначално мислех да кандидатствам текстил, бяха отпаднали изпитите по скулптура и живопис. Това се случва 2004 година. Приеха ме „Метал“. И така се случи – влюбих се в метала от първия път – като материал, като усещане, като аромат… Всеки метал мирише различно, на мен много ми харесва. По принцип мирише гадно, но аз го обичам тоя аромат независимо, че е противен на останалите хора“.

И така нейната любовна връзка с желязото се превръща в призвание. Още пази първата си задача, която изработила. „Свещник от желязо, направен без материалът да се нагрява, без да се заварява. Само с огъване и нитове“.

Следват участия в български изложби. През 2011 година става член на Международната асоциация за медално изкуство, а през 2014 – член на Съюза на българските художници. Същата година е отличена с наградата за „Млад артист“ на Съюза на българските художници, като взима и първа награда за „Най-добър гостуващ скулптор“ в съревнование за медално изкуство във Великобритания.

Освен копчета, Николета Иванова изработва някои от онези бляскави статуетки, които отличените получават на различни конкурси и награди. Първата подобна награда изработва в 11-ти клас, когато проектът й печели първо място. „Работя с желязо, защото е най-евтино и най-лесно достъпно. Машините ни, които имаме в ателието позволяват да се работи с метала лесно, имаме заваръчни апарати и всичко, което се използва за такъв вид работа“.

Николета не може да определи кой е любимият й метал, защото всеки дава различни възможности за работа и има собствена красота. Просто, когато измисли какво да прави, решава и какъв материал ще използва. „Всичко можеш да му правиш на метала. Това си е изкуството на заваряването и огъването. Но освен нужната апаратура ти трябва и голям инат“, смята младата скулпторка. В този ред на мисли се смята за желязна, защото намира общи черти с неодушевения материал. „Ако успееш да вдъхнеш душа и живот на желязото, значи имаш връзка с него. Надявам се да успявам, защото това не е лесно постижимо“, скромничи скулпторката.

През последните 8 години участва в изложби както в България, така и в чужбина. Пред няколко месеца печели стипендията на Сите-дез-Ар – Международен център за изкуства. Кандидатсва с портфолио, (което може да видите в галерията ни горе), и е избрана през май да замине за Париж, където да бъде представена пред чужди скулптори. Важна заслуга има научният й ръководител доцент Емил Бачийски, който завежда катедра „Метал“ в Художествената академия, както и останалите преподаватели и професори от катедрата. „Той е мой ментор – добър скулптор, чудесен човек. Има индивидуален подход към всеки, помага да развиеш уменията си и не налага своя стил, търси твоя. Намира начин да стимулира всеки – понякога с похвала, понякога с критика“, споделя Николета.

През свободното си време Желязната лейди скача в гащеризона и отпрашва към въпросното ателие, където работи с още трима свои колеги. В кръга на шегата наричат бандата си „3+1“, защото още не са си избрали друго име. „Ние сме група от хора, на които се случват странни неща. И най-маловажното нещо става голяма история, голямо чудо. Като приключение се изживяват нещата…“, казва за колективната работа Николета. „Съседите край ателието ни гледаха странно – обличаш гащеризона като един заварчик, слагаш каската и шлема и започваш“, смее се тя. Там четиримата изработват някои от наградите. В момента ръцете на Николета се грижат за приза, който ще се връчи на зъболекарските награди „Усмивка на годината„. Наскоро по дизайн на неин колега от ателието всички заедно участват в създаването на наградата „Златен Ритон“, която се връчва на винарията в Пловдив. Казва, че може да направи лесно „Оскар“, обаче зависи на кого ще се връчва. „Лесно може да се изработи – трябва да знаеш за какво се връчва тя. Да видиш какво искат от теб клиентите и да ги склониш на това, което е хубаво“, издава от кухнята младата скулпторка.

След Париж й предстои пътуване до Белгия през септември, когато ще участва на тазгодишния конгрес на художествения медал. Отново отива там със стипендия. Слабост от 6 години насам й е изработката на художествени медали. „Този жанр се развива от 40 години у нас – художествен медал, това не е точно медалът, както сме свикнали да го виждаме по нашивки. Пак може да има юбилейно значение, но е по-различен. Може да е в различни форми, може да не е кръгъл, а да е направен от различни материали, в по-абстрактни или алтернативни форми“, разкрива Николета Иванова.

Тя е член на Световната федерация за медално изкуство „ФИДЕМ“, която се събира на конгрес на всеки две години. Преди две години България е домакин на конгреса, а Николета активно участва в организацията. „С голяма чест и гордост мога да кажа, че това се случи за първи и надявам се не за последен път. Нашият професор Богомил Николов е един от основоположниците на този жанр у нас. Той е световноизвестен медалиер и дължим до голяма степен на него конгреса в България“.

Хората нищо не знаели за медалите, смята още Николета и ни обяснява: „Художественият медал е скулптура за ръката. Трябва да я хванеш, да я почувстваш, тя трябва да се намести комфортно в ръката ти. Не трябва да е много малка, много ръбава. В този малък предмет трябва да има толкова много душа, колкото във всеки един монумент. Той не трябва да се пренебрегва като скулптурна форма заради размера си“.

Има си свои любими медали, които изработила за уъркшоп по темата „Война и Мир“. Единият е усмихнато лице, а другият – лош и със зъби.“Кръстих ги Създанието на войната и Чудовището на мира. Родиха се като чист експеримент. Пуснах една капка туш, който се разля по гипсовата отливка, очертах и изчегъртах. Винаги ги слагам по изложби, симпатични са ми. Посланието е, че една усмивка също може да бъде инициатор на война, което със сигурност се е случвало в историята“.

За София би измайсторила нещо „голямо, кръгло“ за по-модернизираните части на столицата – около Интер Експо Център, например. „Представям си го от неръждавейка, лъскаво, голямо и кръгло – като копче, ама не копче…“

Повече за Николета Иванова и най–интересните й творби може да разгледате в галерията ни горе.