Завръщането на Деп

Някъде от дълбините на комерсиалното кино. Под маските грим, останали от някой пират или по-добрия вариант – Лудия Шапкар, Джони Деп изпълзява, за да ни напомни, на нас вече не вярващите в него, че още го бива.

Човекът, който му помага да го направи, е режисьорът Скот Купър, за когото пък това е първият толкова сериозен проект и реално е трети в неговата кариера като режисьор. Филмът е „Черна служба“. Тук обаче Купър има шанса да работи с Джони Деп, при това в една от най-добрите му форми като актьор от години насам, и купчина други адски добри актьори. Също така – да разкаже истинската история на модерния Ал Капоне – Джеймс „Уайти“ Бълджър – мафиот от Бостън, който вилнее из града си години наред, разширява криминалната си дейност, при това с протекцията на ФБР и е арестуван чак през 2011 година.

Филмът е направен по книгата „Black Mass: The True Story of an Unholy Alliance Between the FBI and the Irish Mob“ на журналистите Дик Лиър и Джерард О`Нийл и разказва за израстването на Уайти от дребен престъпник от ирландски произход до мафиотски бос.

Първото, което ти прави впечатление още с началните сцени, е шокиращият вид на Джони Деп. Той, разбира се, не изглежда като себе си. Истината е, че той отдавна е забравил да се появява като истинското си „аз“ на голям екран. Деп наподобява Уайти Бълджър от албиносовия вид до набитата походка и носовия тембър на гласа. Той е толкова специфичен, че Деп дори изглежда леко театрален на моменти.

Гангстерското кино беше позагубило своя блясък в последните години, може би защото някак неумело се опита да се слее с общия комерс, който заля киноекрана по едно време. Това не е първият път, в който Деп играе истински мафиот за последните си киногодини. Но това е първият, в който го прави сурово и достоверно. През 2009-а неговият Джон Дилинджър изглеждаше по-скоро като фигура, която си извадил от роман, отколкото като истински човек. Не броим разбира се, Джордж Джънг в „Дрога“, който излиза преди близо 15 години.

Случаят с Уайти Бълджър не е такъв. Най-големият плюс на този филм е участието на Деп в него, не само заради известността, която това носи, но и заради изпълнението. Хората бяха забравили, че Деп може да бъде истински и достоверен, а не просто някакъв палячо и театрал, облечен в странни дрехи (Извини ме, Джак Спароу!).

„Черна служба“, не „Черна маса“, е от филмите, които трябва да се видят най-вече заради Джони Деп и суровия разказ, който предлага. Той се опитва да не ти спести нищо – от социопатията на Бълджър до тоталната немощ на ФБР – че на моменти дори изглежда толкова брутален, че даже не ти е достоверен.

Няма да ви разказвам историята на Уайти Бълджър. Ако я знаете ще гледате с любопитство, а ако не сте чували за него – то интересът ви ще бъде по-силен и примесен с няколкото изненадващи елемента в историята.

Към Деп добавям прекрасните Бенедикт Къмбърбач, който дори е качил няколко килограма за ролята на Били Бълджър – по-малкият брат на мафиота и конгресмен в Америка, Джоел Едгъртън, който има умението винаги да е различен в ролите, които избира и играе; като Джон Конъли – ФБР агентът, по чиято протекция Бълджър върши делата си дълги години необезпокоявано, великолепният Питър Скарсгаард, който винаги убягва на хората, и разбира се, Кори Стол като прокурора, който се осмелява да преследва и да хване в крайна сметка Бълджър – Фред Уишак.

„Черна служба“ е един от филмите, за които се говори, че ще влезе в надпреварата на големите – тоест има реален шанс за номинации при важните награди. Не мога да кажа дали е чак толкова добър като филм, тъй като още не съм гледала останалата част от доброто кино, което се очаква да финишира тази година, но е твърде възможно. Това го прави автоматично задължителен за гледане.

„Черна служба“ е по кината от днес.