Защо всички обичат анимацията?

Альона Нейкова

Магнит за малки и големи, или защо всички обичат анимацията. Рисуваните филмчета всъщност са доказателство, че мечтите често се превръщат в реалност.

Трудно ще се намери човек по света, който да няма любимо рисувано филмче. Може би затова не е нужно никой да чака Световния ден на анимацията – 28 октомври, за да отбележи подобаващо този празник, който се чества от 2002 г. насам и е учреден от Международната асоциация на анимационното кино. Всекидневно по телевизията се излъчват безброй така наречени движещи се картинки. Има и огромно количество специализирани канали, показващи както забавни модерни рисувани филми за възрастни, така и класически анимации, които привличат като магнит и малки, и големи почитатели на това прекрасно изкуство.

Всичко започва през октомври на далечната 1892 г., когато френският художник и изобретател Емил Рейно премиерно представя пред зрителите на френската столица завладяващи светещи пантомими, които всъщност дават първия тласък на развитието на анимацията на света. Цялото това действие се прочува тогава като „оптически театър“, който привлича публиката в „Кабинета на фантастиката“ на музея „Гревен“. Именно там парижаните и гостите на града са удостоени с честта да проследят магията на движещите се изображения, прожектирани върху екран с помощта на създаденото почти 15 лета по-рано изобретение на Рейно, наречено „праксиноскоп“. Благодарение на въртяща се лента с рисунки, система от огледала и източник на светлина публиката има възможност да види първата анимационна подборка – „Халба бира“, „Клоунът с кученцата“ и „Бедният Пиеро“. Филмите правят истински фурор, а авторът им се възприема като истински магьосник.

Въпреки невероятното откритие, на движещите се картинки доста време – близо 20 години, не се обръща подобаващо внимание. И едва след прочутата премиера на първия филм, представен от братята Люмиер, се сещат „живите“ рисунки да се обединят с киното. Така лека-полека анимацията започва да прави първи стъпки към истинския успех.

Кинематографът и забавните филмчета вървят ръка за ръка, макар и по напълно самостоятелни пътища. В днешно време това е цяла индустрия, създадена от човек, чието име знае всеки, гледал някога движещи се картинки на екрана. Именно на Уолт Дисни светът дължи появата на първите в историята на киното музикални, озвучени и пълнометражни рисувани движещи се картинки. Той е автор общо на 111 анимации и продуцент на още 576 творби. Дисни е удостоен с 25 „Оскар“-а, а основаната от художника през 1923 г. компания и до ден-днешен е един от титаните на анимацията и е сред най-разпознаваемите символи на Холивуд.

Всеки от нас е гледал, а мнозина искрено се възхищават на класиките на „Дисни“ като „Спящата красавица“, „Бамби“, „Пепеляшка“, „Питър Пан“, „Мики Маус“ и много, много други прекрасни рисувани приказни филми. Незабравими са и някои съветско-руски култови творби – „Ну, погоди!“, „Вини пух“, „Таралежче в мъглата“, „Приключения в Простоквашино“ и т.н. Сред най-известните български анимации са „Тримата глупаци“, „Чоко и Боко“, „Маргаритката“, „Умно село“ и др.

Разбира се, произведенията на творците, създаващи рисувани филмчета преди стотина години, доста се различават от онова, което днес превзема екраните – и големите, и домашните, и компютърните, и дори тези на телефона. Модерните движещи се картинки шашват въображението именно благодарение на появата на нови технологии, които позволяват анимацията да направи не само големи стъпки, но направо да завладява света с огромни скокове. Въоръжени със съвременните постижения в бранша, режисьорите правят чудеса – включват невероятни трикове във филмите и разработват страхотни ефекти. И все пак всяка кинотворба и анимация не са само атрактивни картинки, а истории, предизвикващи размисли и подтикващи към съпреживяване.

Първите опити на художниците да накарат картинката да се движи всъщност вдъхват истински живот на голямото изкуство, разбираемо и за децата, и за родителите им.

И когато на 28 октомври в над 100 страни по света ще се отбележи празникът на първата анимация, добре е да се знае, че всъщност това е хубав жест на благодарност към онези, които успяват да превърнат мечтите в реалност. Идеята да се посвети специален ден на рисуваните филмчета е изключително благородна. Защото подарява приятна възможност възрастните отново да станат деца и да се срещнат с първите си приятели – анимационните герои, които остават в сърцето завинаги…

Култови образи проговарят с гласове на звезди

В навечерието на Международния ден на анимацията добре е да се споменат поне някои от звездите, с чиито гласове „говорят“ легендарните герои на прочути анимационни филми. Световните знаменитости вплитат неповторимия си характер и чар във всеки персонаж и превръщат рисуваните образи в истински любимци на зрителите.

Анджелина Джоли, озвучила Тигрицата в нашумялото филмче „Кунг-фу Панда“, признава, че за тази постъпка са я вдъхновили собствените й деца.

Камерън Диас е явна експериментаторка в киното и фактът, че с радост се съгласява да вдъхне живот на Фиона от легендарния „Шрек“, май не успява да учуди никого. Още повече, че в тази култова анимация актрисата се радва на компанията на Еди Мърфи и Венсан Касел, които също са сред известните гласове във филма.

Американската телевизионна водеща Елен Дедженерес, прочута със своя позитивизъм, превръща в супер популярен герой рибката Дори от „В търсенето на Немо“.

Звездата от „Приятели“ – чаровната Дженифър Анистън, се вдъхновява да даде гласа си на Ани Хюс в анимацията „Железният гигант“.
Според експерти „Весели крачета“ става толкова прочут заради забавното пингвинче с прякор Норма Джийн, което говори с човешки глас благодарение на Никол Кидман.

Друга чаровна блондинка под прикритие – Рийз Уидърспун, признава, че Сюзън Мърфи от „Чудовища срещу извънземни“ е нейната сестра-близначка.

Готиното Смърфче от прочутата анимация с бюджет 110 млн. долара е дебютният образ за певицата Кати Пери. „Смърфовете“ дават страхотен старт на изпълнителката в областта на Седмото изкуство и всеки неин клип прилича на малка приказка.

Култовият филм на Pixar – „Играта на играчките 3“, е озвучен на български от много любими на публиката ни актьори. Водачът в детската стая – Кен, симпатичен и наперен ерген, говори с гласа на Ники Илиев. Прекрасната Барби е героинята на Саня Борисова. Зад изказа на разсеяния и добродушен динозавър Рекс стои Кирил Маричков. А мечокът Лоцо всъщност може да се нарича вече Ламбо, защото самият Стефан Данаилов му вдъхва живот с неповторимия си глас.