Запомнящите се последни думи на 10 осъдени на смърт

Когато някой е на опашка на гишето на Смъртта, очаква се последните му думи да имат някакъв съдбовен смисъл. Ето няколко фрази, произнесени от затворници точно преди екзекуцията им, които варират от солени шеги до гаднярски забележки, но са вдъхновяващи по един или друг начин, макар излезли от устата на осъдени на смърт.

„Да го направим”

Последните думи на убиеца Гари Гилмор били „Да го направим” (Let`s do it). Всъщност именно той вдъхновил рекламния мениджър на спортната марка Nike за слогана им „Just do it.”

През зимата на 1976 година цяла Юта говори за убиеца Гари Гилмор. Той отнел живота на двама души през лятото на същата година. Единият работел на газ станция, а другият бил мениджър на хотел. По това време в щата имало само две опции за осъдените на смърт – обесване и разстрел. Гари избрал второто. Той бил първият екзекутиран след връщането на смъртното наказание през 1976 година в САЩ.

Точно преди разстрела Гилмор бил откаран в стара фабрика за консерви зад затвора и завързан с ремък за стол. Точно там Гари произнесъл знаменитите си последни думи: „Let`s do it!”. Веднага след смъртта му роговиците на убиеца били дарени на чакащи за органи по негово желание.

Неусетно убиецът се превърнал в културна икона. Полицейската песен “Bring on the Night” е вдъхновена от предполагаемите мисли на осъдения на смърт в нощта преди екзекуцията. Самият Джак Никълсън споделя в няколко предавания, че ролята му във филма The Postman Always Rings Twice („Пощальонът звъни два пъти”) е вдъхновена от убиеца Гари Гилмор.

„Пържени картофки”

Джеймс Френч е американски престъпник, екзекутиран на 10 август 1966 година. Той е последният осъден на мсърт в щата Оклахома и единственият екзекутиран през годината. Убил шофьор, който го взел на автостоп и получил доживотна присъда. Страхувал се да се самоубие, затова убил съкилийника си и така бил пратен на електрическия стол. Френч е запомнен с абсурдната игра на думи с фамилията си: „Това как ви звучи като заглавие? Пържени картофки.” (бел. Ред – french fries)

„Простете, сър. Без да искам”

Когато Мария Антоанета издъхва под острието на гилотината на 16 октомври 1793 година се смята, че това е най-баналната и безславна смърт. Голяма част от френските офицери възторжено се сбогували завинаги с екстравагнтната кралица. Косата на Мария Антоанета била късо подстригана, а тя била откарана през улиците на Париж в отворена карета облечена в семпла бяла рокля. Палачът размахал триумфално инструмента си, за да го види цялата тълпа. Зрелището се оказало разочароващо за хилядите, дошли да видят последните секунди от живота на кралица Мария Антоанета. Те искали се насладят на момента, в който 38-годишната жена се разкайва, трепереща от страх. Известният журналист и революционер от 18 век Джакес Хебер пише за вестник Le Père Duchesne, че осъдената на смърт била смела и дръзка до самия край. Видимо спокойна, тя настъпила без да иска екзекутора си, докато се качвала на ешафода „Простете, сър. Без да искам”. Това били и последните й думи.
„Войници, огън!”

Мишел Ней несъмнено е сред най-популярните маршали на Наполеон. Войските му го наричали „най-смелият от смелите” и Червендалестия, заради рижавата му коса. Той е единственият маршал, екзекутиран през 1815 г. от крал Луи XVIII. Ней командва злополучната за Наполеон битка при Ватерло. След нея тоя е преследван и арестуван. Разстрелян е в Париж на 7 декември, близо до Люксембургските градини, като отказва да му сложат превръзка на очите. Когато го попитали какво е последното му желание, маршалът направо смаял правораздаващите. Той поискал сам даде знак за „огън” на тези, които ще го разстрелят. Ето и последните му думи: „Войници, когато ви кажа „огън”, стреляйте право в сърцето ми. Чакайте заповедта. Това ще бъде последната ми заповед към вас. Протестирам срещу присъдата. Участвал съм в хиляди битки за Франция, но в нито една срещу нея… войници, огън!”
“Къде е дубльорът, когато имам нужда от него?”

Винсънт Гутиерез е на 28, когато е екзекутиран чрез смъртоносна инжекция на 28 март 2007 година в Хънтсвил, Тексас. Осъден е на смърт заради убийество с крик на 40-годишен мъж. Гутиерез, за който се твърди, че страдал от биполярно разстройство, казал сбогом с голяма доза чувство за хумор. Последните му думи са : „Наистина искам да кажа на всички, че съжалявам за развилата се ситуация. Аз съм виновен за това, че всички сме тук в този момент. Искам да благодаря на всички, които са били тук през годините. Малките деца в чужбина – наистина ме промениха. Сестра Дорис, майка ми, брат ми, сестра ми и татко. Обичам ви. Братко… къде ми е дубльорът, когато имам нужда от него? Господ е моя живот и мой спасител, няма от какво да се страхувам. Гутиерез е 1068-ят убиец, екзекутиран в САЩ от 1976 година до 2007.
„Е, господа, сега ще видите препечена ябълка”

И друг осъден на смърт подходил със забележително чувство за хумор в последните секунди преди смъртта си. Това е осъденият на смърт убиец Джордж Епъл (фамилията му означава „ябълка” на английски). Преди да седне на електрическия стол през 1928 година той заявява „Е, господа, сега ще видите печена ябълка”.

„Не получих спагетите си и искам пресата да научи това”

Осъдените на смърт американски затворници имат право по традиция да изберат каква да бъде последната им вечеря. Един от тях взел това свое право много на сериозно. Това е Томас Грасо, който удушил 85-годишна жена с коледни лампички. Преди екзекуцията затворникът поръчал богато меню, съставено от: 12 задушени на пара миди, 2 дузини миди, овкусени с лимон, двоен чийзбугер от Burger King, свински ребра на барбекю, два ягодови шейка, половин тиквен пай със сметана, нарязани на тънко ягоди и спагети от марката O`s с кайма, сервирани на стайна температура. За съжаление, разнообразното меню явно объркала кухненския персонал, който направил сериозна грешка. Последните думи на Грасо били – „Не получих спагетите си Os, получих обикновени спагети и искам пресата да знае това”.
„Мисля, че телефонът на губернатора е развален. Все още не се е обадил”

Дейвид Матюс е затворник, осъден на смърт от щата Оклахома, който влзъл да обира в къща и застрелял собственика й. Малко след като смъртоносната инжекция започнала да действа по време на екзекуцията му, Матюс погледнал към семейството си и казал с усмивка: „Мисля, че телефонът на губернатора е развален. Той още не се е обадил”.

Матюс казал това, защото до този момент екзекуцията му била отлагана 3 пъти. Бившия губернатор Брад Хенри два пъти поискал спирането й и удължавал разследването. Матюс твърдял до последно, че е невинен.

„Бих предпочел да съм на риболов”

Джими Глас е екзекутиран на 12 юни 1987 година за това, че застрелял Нютън и Ерлийн Браун докато ограбвал дома им внавръх Коледа през 1982 година. Глас и съучастникът му Джими Уинго, който също свършил на електрическия стол, избягали предния ден затвора. Последните думи на Глас били: „Бих искал да съм за риба в момента”, за което му вярваме. Той бил сложен на електрическия стол точно преди смъртното наказание да бъде премахнато като противоконституционно.

„Побързай копеле! Досега да съм убил дузина докато ти се разкатаваш наоколо!”

Карл Панзрам е амрикански сериен убиец, изнасилвач, крадец и подпалчвач. Той е обесен на 5 септември 1930 година. Известен е с признанията си пред единствения му приятел в живота – надзорникът Хенри Лесър. Панзрам признал за 22 убийства и изнасилване на над 1000 мъже. „Не съжалявам ни най-малко за това, което съм извършил”, казвал Панзрам. Той бил осъден на смърт и отказал да обжалва, като дори заплашил да убие представителите на организациите за защита на човешките права ако се опитват да го защитят без той да иска това. Когато сложили въжето около шията му убиецът се изплюл в лицето на палача си и му казал: „Иска ми се цялата човешка раса да има един врат, и аз да го стисна с ръце.” Попитан за последни думи Панзрам изкрещял: „Да, побързай копеле! Досега да съм убил дузина докато ти се разкатаваш наоколо!”