Събуждането сутрин е традиционно мъчителен акт – омразният звук на алармата те вади от сладкия сън и те изритва от леглото към поредния дълъг и динамичен ден. И все пак, има някои трикове, които могат да помогнат за изваждането на острите зъби на задължителното събуждане.
Преди четири години открих тайната на това да започна деня си чудесно, въпреки недоспиването, неотговорените имейли от предишния ден и краткото време, преди да потегля към офиса.
Тя, тайната, всъщност е той – четиригодишен, лаещ мини шнауцер. Една космата черно-бяла топка, която ме задължава да започна деня с усмивка. Гальовен като котка, демонстриращ безрезрвната обич на малко дете, със сърце на пазач. Този брадат ревнивец трудно ми прощава, ако погаля козината на някой друг пухкав Куч. Аз пък му прощавам всичко.
Това са моите изпитани предложения за добро начало на деня:
99% съм сигурна, че погледът ви ще попадне върху потръпващ мокър нос, положен дискретно на леглото ви. Как да се потопиш обратно в мъглата на съня при погледа на тази махаща опашка и готина муцуна, която ви подканя да я галите? Гарантирам ви, че трудно ще намерите толкова приканваща към ставане гледка.
Ако изпълнението на първата точка ви затруднява поради липсата на куче – веднага може да осиновите някое от десетките хиляди безпризорни животни по улиците и приютите. Там може да намерите от улична превъзходна до породисти екземпляри и можете да бъдете сигурни, че в обичта си към вас те ще се държат по един и същ начин.
Бонусът е, че в момента, в който излезете от банята, ще видите вашия космат любимец да ви чака пред вратата с играчка. Муцуна и весело махаща опашка, които ви намекват, че е време за щуротии. Виждала съм моята гад да ми носи какво ли не – от любимата му играчка – плъх, през чорапи, сутиени и всякакво друго бельо, до вестници, списания и всякакъв друг вид преса. До момента не е носил пред банята единствено телевизора, но вероятно и това предстои.
Та представете си – излизате от банята, мокри и бързащи, и виждате собственото си куче, което преспокойно дъвче последния брой на списание Good food с най-невинния поглед на света.
Колкото и да бързате, колкото и да ви е криво – няма начин да не се усмихнете на трогателната сутрешна сцена.
Имам дълга и гъста грива и сушенето й винаги ме е изпълвало с очакване за остра скука, тъй като 15-те минути със сешоара не ми мърдат. Но отскоро открих нов начин да се справям с отегчението по време на сутрешното фризиране. Докато суша косата си с една ръка, хвърлям топка на кучо, която той започва да гони из целия апартамент със завиден сутрешен хъс. Разбира се, това упражнение е по- подходящо за малки и средни по големина домашни любимци, но дори най-добрият ви приятел да е Дого Аржентино, ви гарантирам, че всички ще са доволни.
От една страна вие запълвате досадното сушене с игра, а от друга осигурявате на кучето си допълнителни 15 минути активна игра.
Да се облечете бързо и да запазите неприкосновеността на чорапите си е дело, с което най-добре би се справил Том Круз в „Мисията невъзможна“. Ние, обикновените стопани на кучета, просто се опитваме. Забелязали ли сте ‚феномена на чорапа‘ – независимо колко скъпи играчки купуваш на кучето си, то винаги ще предпочете да играе с най-новите ти чорапи. Ако са взети от коша за пране – това мигновено ги възвисява още едно стъпало нагоре в йерархията на култовите играчки.
Затова сутрин винаги наденвам първо чорапите. Иначе рискувам да ги нося предъвкани и олигавени.
Тази игра на криеница и надцакване, в която победителят става владетел на чорапа, доста зарежда. А дори и да загубите и кучето да успее да отмъкне новите ви бели Calvin Klein – ки, гоненицата из апартамента няма как да не ви накара да се усмихнете. Е, след това едва ли ще ви се иска да сложите мокрите чорапи, но поне ще сте напред с една физ-зарядка.
Обличам палтото, слагам обувките за разходка, взимам торбички за почистване, слагаме каишката и дим да ни няма. Отскоро изключвам мобилния интернет на телефона си преди да изляза, за да си гарантирам едни 30-40 спокойни минути без нотификации и мейли.
Медитацията, наречена „сутрешна разходка“ започва с измъкването от входа. Всичко се души, всичко се маркира, внимателно се изследва всеки един от букетите чаромати, които другите кучета са оставили. Кучетата по време на утринната си разходка са действащи хибриди между Шерлок Холмс и Еркюл Поаро. Дори и да сте излезли изнервен – на четвъртото или петото спиране ще започнете да усещате спокойствието във вените си.
Това е време, в което можеш да се насладиш на цъфналите дървета, на теменужките по поляните, на родителите, които водят децата си на училище или градина, на бабите, които щъкат със ситни крачки към пазара. Скромен къс безвремие, в което няма крайни срокове и бързане и дори паркираните по тротоарите коли не дразнят толкова.
Време, в което лека полека ще приучите обездвиженото си, мързеливо тяло да обикне ходенето .
Кучкарите са онези хора, които крещят по поляните с пълно гърло „Тара, ела тук!“, „Марти, не яж това“ и „Рокси, не се закачай с големите кучета“, а другите хора ги мислят за шантави. Ако имате куче, това са и хората, които виждате по-често от вашите колеги и половинката ви. Това са хората, с които може да споделите какво е изакал малкия Капи снощи и каква щуротия е направила Сара със съседската котка, а те ще ви слушат сякаш това е най-интересното нещо на света. Повярвайте ми, ако намерите “ своята порода“, всяка сутрин разходката ще бъде още по-приятна. Има сутрини, в които моят приятел ми предлага да разходи кучето, но аз „алтруистично“ отхвърлям предложението с оправданието, че сутрешната разходка е мое задължение. Причината – просто искам да се видя с останалите. Да клюкарим, да се смеем или просто да се насладим на играта на кучета от различни размери, цвят и характер, които играят из поляната като „невидели“.
Любимата ми част от сутрешния ритуал за добро настроение е заслужената закуска след разходка.
Сама се убедих през годините, че тя е най-важното хранене за деня. В работните дни обикновено закусвам с хубав сандвич и чаша фреш. Кафето в офиса е неизбежно, затова щадя организма си с доза течни плодове преди да изляза.
Истинското пиршество на сетивата започва през уикенда, когато имам достатъчно време за кулинарни подвизи- от палачинки, през банички, родопски катми, сладки с овесени ядки и мъфини.
А ако нито едно от изброените правила не помогне да започнете с усмивка своя ден – винаги има план Б.