Зад кулисите на порно индустрията през 70-те
През 1970 в интервю за LIFE един порно режисьор прави стряскаща прогноза: „Когато покажем всичко, което може да бъде показано, ще стане скучно.“ Следващите десетилетия, разбира се, доказват със сигурност, че… не е бил прав. За 35 години порно индустрията в САЩ бележи ръст на приходите от 1 милиард долара през 1970 до 10-12 милиарда прогноза за 2015. А Интернет направи достъпът до порното по-лесен отвсякога.
Но през 1970, когато сексуалната революция променяше традиционната гледна точка по отношение на любовта и секса, браншът бе като между чука и наковалнята между растящото търсене и моралните задръжки.
От бизнес гледна точка никога не е поставян въпроса за стойността на порнографията. Ниски разходи и растящи печалби от самото начало показват „че има хляб в тази работа“. Един филм с добро качество струва около 125 000 долара, а носи печалби от над 10 милиона. В същото време театър в Айова печели 1600 долара на седмица от Darling Lili на Джули Андрюз. Приходите от само едно показване на по-малко невинния Love Camp No. 9 са два пъти повече.
Докато популярността на бранша расте, президентът Никсън има намерението да „изкорени това морално извращение“ и създава Комисия по порнографията. Върховният съд на САЩ обаче постановява, че всеки „има правото да гледа, каквото пожелае в своя дом“.
Групи „високоморални граждани“ също протестират срещу това „нахлуване на тъмни сили“. Те настояват за по-високи цени, предупредителни знаци и по-прикрити площи за порнографските книги в книжарниците.
Но техните усилия срещат отпор не само от бизнесмени, които виждат потенциала на новата индустрия, но и от граждани, които вярват в свободата на изразяване и са срещу цензурата.
Разделението е до голямата степен поколенческо, но доста родители казват примирено: „Не можеш да спреш детето си да живее собствен живот. Без значение как.“
По списание Time.
Снимки : LIFE / Getty
