За Стинг или добро, или нищо
Шест години минаха, откакто Стинг пя за последно пред родната публика. Мястото тогава беше стадион Локомотив, беше топло, лятно и му акомпанираше Софийският симфоничен оркестър. Концертът по онова време беше част от турнето на певеца Symphonicities Tour.
Не, че това е особено важно. Стинг може да пее и в компанията на тъпан, човек с гайда, един с леген и двама щракащи с пръсти и пак ще звучи добре. Може би, защото е Стинг, тоест много голям, или защото всяка негова песен звучи така, все едно е писана специално за теб.
Разказва твоята история, говори за твоите чувства и да, Стинг гледа почти любовно точно теб, както си беше помислила онази жена в един от най-добрите епизоди на сериала „Али Макбийл“. Тогава Стинг беше пял за нея, а по-късно пя и с Робърт Дауни-Джуниър.
Стинг има над 40-годишна музикална кариера. Той е на 20, когато започва да пее с The Police, на 34, когато започва соловата си кариера и на 65, когато идва за четвърти път в България и прави поредно световно турне. Тук очевидно му харесва, защото вече е пял два пъти в София и веднъж в Несебър. Стинг акустично и на морето е съвсем друго преживяване и който не е успял да го види и чуе тогава през 2006-а, е изпуснал много.
Концертът, който ще имаме шанса да видим в зала „Арена Армеец“ тази година на 16 септември, е част от турнето му 57th&9th, което представя последния му албум. Той идва след 3-годишна пауза. Само Стинг може да си позволи да не бълва песен след песен през година и пак да е велик и да звучи така, както е звучал на 20.
Всеки един от нас има поне една случка на парче на Стинг. Или на The Police. Всеки един от нас може да изброи поне пет велики песни написани и изпяти от този разкошен и надарен британец.
Като се започне от „Shape of My Heart“ и се стигне до „Fields of Gold“, мине се през „Desert Rose“, „Roxanne“ и „Fragile“, всяка песен тук разказва различна история и предлага „веднъж-в-живота-ми-се-случва-това“ преживяване.
Когато видиш Стинг, а после го чуеш да пее, при това на живо, разбираш, че той може всичко. И може да те убеди да направиш всичко. И даже не трябва да се престарава, само да те помоли.
Стинг е от артистите, изкушени от киното и същевременно не си позволява да потъва в него. Музиката му е по-важна. Пише песни и ги пее от сърце и душа, като работи винаги и само с най-добрите. Каквито са Лондонската филхармония. Symphonicities – последният му албум, с когото идва у нас, преди този сега, е записан именно с тях.
Междувременно по време на цялата си безкрайна кариера, пее с Ани Ленъкс, Род Стюарт, Боно, снима с Гай Ричи и получава рицарско звание.
Обещала съм си, че ще омъжа на песен на Стинг. Много неща са се променили за последните 20 години, но не и това обещание. Смятам да го запазя. И за да потвърдя още веднъж, че „Shape of Мy Heart“, „Every Breath You Take“, „Roxanne“, „Englishman in New York“ и новите му композиции от 57th&9th са все така чудесни, смятам да го чуя за пореден път на живо.
Малко са хората, за които може да се каже, че музиката им все още е изкуство. И Стинг е един от тях.
