shareit

За майките с любов

| от Амелия Понд |

Имам една любима случка:

Ивет, на пет години, веднъж ми казва: „Знаеш ли, моята майка е най-яката на света!“, на което аз отговарям: „А искаш ли да ти издам една тайна? Това никога няма да се промени. Тя ще бъде такава до края на живота ти.“

След тази случка Ивет ме гледа с леко почитание. Като мъдрец, който й е казал най-голямата и важна истина за живота. Защото, подобно на нея, независимо дали сте на пет или на петдесет и пет години, отговорът на повечето ви въпроси и тяхното решение се крие именно в майка ви. Тя държи ключа към най-големите истини и тайни на света за порасналите и непорасналите си деца.

Да кажа, че майка ми е най-важният човек в живота ми, би било твърде плоско. Обикновено майката заема първото място в живота на човек. Рядко същата роля се отрежда на бащата. Неслучайно социалните мрежи преливат от забавни картинки и мемета на деца, чийто най-големи проблеми могат да се отнесат само към нежната половинка в семейството, докато към силния, смел татко се отправя само въпросът: „Къде е мама?“

Темата за връзката между майката и нейните деца е разнищвана в милиони филми, книги, истории, песни и дори рекламни кампании. В реалността и извън нея мама винаги е главата на семейството и най-важната фигура. Тя е и есенцията на известната фраза, че „Зад всеки велик мъж стои една велика жена.“ Това е клише, но като такова, то е доказало истинността си безброй пъти.

Детето най-силно усеща тънката разлика между мускулната сила на бащата и скритата сила, която само една майка може да носи. То интуитивно знае онова, което убягва на много големи мъже – че жената винаги е тази, която избира.

Аз съм дъщеря на майка си в абсолютния смисъл на този израз. Ако ни погледнете отстрани никога няма да кажете, че имаме нещо общо. Тя е ниска, аз съм висока. Тя носи цикламени кецове и чанти в крещящ цвят, аз предпочитам тъмни обувки и черни рокли. Рядко харесваме еднакви неща. Тя никога не ме хвали прекалено. Когато харесам някой или нещо, гледа на него скептично и винаги пита най-безумните въпроси, като например: „А кой е любимият му цвят?“ (ако приемем, че в случая става дума за „някого“).

Za smiana PANDORA

Ние сме безобразно различни, но изконните истини, които са ме оформили като личност са резултат от нейното присъствие в живота ми.

Тя е човекът, който ми набута „Майстора и Маргарита“ в ръцете, тя ми каза, че може зеленото да ми е любимият цвят, но не мога да го нося постоянно, тя ме запозна с музиката на Queen и ABBA и зададе тон във вкусовете ми. Заради дребните неща, които ми казва от време на време, като: „Ако Спилбърг не може да направи хубав филм, то тогава кой може?“, знам, че има още безброй отговори на важни въпроси, които мога да науча от нея. По-важни и от „42“ дори, който пък е отговорът на вечния въпрос. (за справка: „Пътеводител на галактическия стопаджия“).

Истината е, че ние получаваме именно хората, които заслужаваме. Вярвам искрено, че децата се падат на родителите си, както и обратното. Всеки заслужава семейството, което има и ако не успее да изгради връзка с него, сигурно е най-тъжният човек на света.

Майка ми е най-важният човек във моя свят и в моята Вселена. Вярва, можете да кажете същото и за вашата. Преди време четох за един експеримент – отбрана група хора от различни възрасти и социални групи били попитани с кого биха избрали да прекарат последния ден на човечеството и света. Над 50% от тях отговорили просто: „С майка ми.“

Може да кажете, че преекспонирам. Че може би връзката с моята майка е важна за мен, защото съм жена. Опитвам се да ви подлъжа, да ви изиграя, да ви облека купчина клишета в нови думи… И може би сте прави. Така е. Това се опитвам да направя. Хванахте ме. Но нека заради мен не страдат майките ви, за които може и да сте се сетили в момента. Ако е така, просто им звъннете.

В обществото ни битува някакъв недоказан факт, че жените запазват отношенията с майките си по-дълго и по-близки. При мъжете не е така. На прекалено силната връзка на мъж с неговата майка обичайно се гледа леко странно. Ако един мъж мисли по-често за майка си, отколкото за другите жени в живота си, значи нещо не му е наред. Но преди да заклеймите мъжа, който се чува с „мама“ всеки ден, имайте предвид, че именно тази жена го е превърнала в мъжа, който вие сте харесали и който от своя страна е харесал вас. Никога не го забравяйте.

Разбира се, подобно на повечето готини взаимоотношения в живота, и с тези с майката не трябва да се прекалява. Аз често се карам с майка ми, викам, мрънкам и не й звъня, а тя от своя страна честичко и със сарказъм ми казва, че очевидно вече не схващам чувството й за хумор. Както вече казах – получаваме именно хората, които заслужаваме. Такива като нас, но по-добри. Такива, които могат да ни научат на някои важни неща за живота дори без да сме го искали непременно.

А жестовете трябва да се връщат. Дали ще са под формата на подарък или под друга форма – това е въпрос на избор. Ако се спрете на подарък – нека носи послание.

Сигурна съм, че и Вашата майка, подобно на тази на Ивет, е най-яката на света. Имам една тайна и за вас – това никога няма да се промени!

P.S. А сега, не само защото е месец март, а просто защото е пролет и този текст може да ви е разчувствал поне малко, може да купите подарък на майка си, при това със специално послание от магазин за бижута Pandora. Просто защото е готина майка!

pandora

 
 
Коментарите са изключени за За майките с любов