За какво е новата война в Босна?
Протестите в Босна и Херцеговина имат социален характер. Политическите елити обаче се опитват да ги изкарат етнически, за да запазят властта си. Страната няма да се оправи без помощ отвън, коментира Бенямин Парган за Дойче веле.
Корумпирани и некадърни политици, масова безработица, бедност и политически застой. Партии, които безсрамно „доят“ държавата и гражданите, раздут и неефективан административен апарат и непотизъм в най-ужасяващ вид. Към тези характеристики се прибавят безперспективността, недоволството и фрустрацията на гражданите. От почти 20 години това са ключовите понятия, които грубо, но точно характеризират ситуацията в Босна и Херцеговина. Въпреки това населението на малката балканска страна неизменно „поставя на власт“ все едни и същи партии. Изборите дори протичаха демократично и образцово, благодарение на активната подкрепа от международната общност. Ще рече, че корумпираните политици, срещу които хората от дни насам демонстрират, действително са избрани демократично.
Тази абсурдна ситуация трудно може да се обясни единствено с липсата на демократична култура или с наивитета на гражданите. От края на войните в бивша Югославия националистически настроените политици от всички народностни групи държат в ръцете си едно вълшебно оръжие и изпитано средство за превръщане на гражданите в послушни пионки, гласуващи по тяхно нареждане: т.нар. етническа карта. Политиците съзнателно поддържат страховете на хората и подклаждат предразсъдъците спрямо другите етнически групи. При това собственият етнос неизменно се представя като маргинализирана група, която е беззащитна жертва, а собствената партия се възвеличава от медиите с етническа окраска като спасител на нацията, гарант за политическото оцеляване и единствен застъпник на националните интереси.
В ожесточената битка за политическо оцеляване на собствения етнос избирателят в Босна и Херцеговина явно забравя да си зададе въпроса защо икономическото му положение е плачевно. Не му идва на ум да повдигне въпроса за корупцията и социалната несправедливост. Пък и как би посмял, след като става дума за нещо много по-важно – а именно за националните интереси. Така партиите правят всичко възможно за запазване на статуквото. Етнически разединеното население може много по-лесно да се държи под контрол.
Контраударът на националистите
Острите социални размирици от последните дни разчупиха срамната логика на националистите. Мизерията и тежкото икономическо положение не се съобразяват с етническата принадлежност. Хората в Босна и Херцеговина сега протестират, без значение към кой етнос спадат. Този факт буди безпокойство сред управляващите етно-национални партии на бошняците, сърбите и хърватите в Босна и Херцеговина.
Затова те отново прибягват до изпитаното оръжие и залагат на етническата карта. Президентът на Република Сръбска в Босна Милорад Додик демонстрира в случая особена наглост. Той твърди, че икономическото положение на „неговия“ етнос е по-добро от това на останалите и се стреми на всяка цена да наложи „етнически печат“ на протестите. Тези протести били доказателство, че Босна и Херцеговина не може да функционира като държава, а той нямало да търпи повече опити за дестабилизиранета на Република Сръбска.
Тази хватка винаги е била успешна. Милорад Додик и неговата медийна артилерия отклоняват вниманието от корупционните скандали в собствените редици и отчайващото икономическо положение в Република Сръбска, насочвайки гневните си атаки срещу общата държава. Политическите противници и потенциалните демонстранти биват заклеймявани като предатели и противници на сръбската автономия в Босна и Херцеговина. Додик обаче забравя, че доходите на неговите „поданици“ са още по-ниски от тези на събратята им по съдба в босненската Хърватско-мюсюлманска федерация. Бедността и корупцията в Република Сръбска са по-големи, отколкото в другите части на общата държава.
Нужна е помощ отвън
Подобна е и реакцията на управляващите националистически партии на босненските хървати. От няколко дни насам те се опитват да представят протестите за „етнически“ – ставало дума за опит на бошняците /т.е. мюсюлманското население на Босна/ да орежат правата на хърватите. Крайно корумпираният елит на босненските националисти на свой ред обявява протестиращите за хулигани и мародери.
За съжалание и до днес гражданите на Босна и Херцеговина не са си изградили съпротивителни сили срещу подобни националистически и популистки клеветнически кампании. Затова и надеждите за „Босненска пролет“ са твърде крехки. Условията за революция на зрелите граждани са крайно неблагоприятни. Дейтънското споразумение надяна на Босна и Херцеговина усмирителна риза, която прави почти невъзможно каквото и да било развитие на демократично гражданско общество.
Само обхватна конституционна реформа и скорошно прекратяване на Дейтънското споразумение биха направили възможна „Босненската пролет“. Националистическите властници с всички сили искат да предотвратят подобно развитие. И те отново ще успеят, ако международната общност не се намеси активно.
