ВСС официално отказа да подаде оставка
С официална декларация след няколкочасово заседание Висшият съдебен съвет отказа да подаде оставка. Това е груба намеса в работата на съдебната власт, се казва в нея.
Със 17 гласа „за“, един „против“ и един „въздържал се“ ВСС прие днес позиция, с която отказва да се саморазпусне. В подкрепа на общата позиция на съвета гласуваха главният прокурор Сотир Цацаров и председателят на Върховният административен съд Георги Колев. От заседанието отсъстваха ръководителят на Върховния касационен съд Лозан Панов и министърът на правосъдието Екатерина Захариева. Калин Калпакчиев гласува против декларацията.
По предложение на главния прокурор Сотир Цацаров гласуването бе явно с вдигане на ръка. След гласуването на позицията, новият представляващ Съвета Димитър Узунов я изчете пред журналисти. „Настоящият състав на ВСС е обект на манипулатавни внушения и целенасочени атаки още от формирането си през 2012 година, въпреки които е постигнат напредък в подобряването на работата съдебната власт “, се посочва още в декларацията.
В позицията се казва, че очевидно има проблеми в отношенията между трите власти и че е наложително да се направи среща между техни представители. „Стига разделени„, се казва на декларацията.
„В момента се получава една институционална криза в отношенията между политическа, парламентарна власт и ВСС“, подчерта Миков. „Ще видим доколко съдебната власт ще може да отстоява независимостта си„, посочи той. Според него това е и опит за адресиране на отговорността само във ВСС, търсене на изкупителна жертва за пред публиката, продължи Миков. Учудвам се как никой непоставя въпроса защо не беше внесен отчета на ВСС за 2014 г.- той трябваше да бъде внесен до 30 май миналата година, а истината е, че тук в НС това трябваше да стане, а не с SMS-си, със записани разговори, коментира той.
Оценките в предстоящия доклад на ЕК за България са тежки за свършеното пред последната година от правителството в областта на съдебната власт и борбата с корупцията, продължи той. И повтори – много критична оценка. Мониторинговият доклад на ЕК за България често се употребява политически, аргументите от него са често от медиите и показва едно непознаване на съдебната власт. Т.нар. експерти много често се влияят от този, който е по-близко до тях и може да им влияе. Обсъждането дали е нужен повече на България този мониторинг, може би, стои с партньорите, предположи Миков. Тези доклади се влияят и от политически настроения, добави той.
