Volkswagen Amarok: офроуд в „Манастирски ливади“, парти и мокро пране

Пред нас стои чудовище. Не е годзила, нито тиранозавър, нито демогоргон, не прилича и на мегалодон. Но е голямо и изглежда страшно. И ни привлича на ницшеанския принцип на бездната, в която знаете…ако се взирате твърде дълго, и тя ще започне да се взира във вас.

Това е Volkswagen Amarok – немски пикап с 3,0-литров турбодизелов двигател V6 TDI, 8-степенна автоматична скоростна кутия ZF и перманентно 4х4 задвижване 4MOTION.

Имаме един ден с него и искаме да разберем „какво толкова“ и защо някой би си купил грамадна машина, в която да превозва крави, вместо секси кросоувърче кабриолет, с което да дефилира по софийските улици.

Първата и очевидна причина е офроуд талантът на Amarok. Може да смятате, че този талант е излишен в условията на градска среда с хубава пътна мрежа, но ще сгрешите фатално. Запътваме се към луксозния столичен квартал „Манастирски ливади“, където квадратният метър на апартамент в нова сграда започва от 1000 евро. Гмурваме се в сюрреалистичен пейзаж от спретнати селски къщурки, миниатюри на небостъргачи, криви полуулици и…онова, което търсим: мини пропасти, пълни с кална вода.

Не се налага да ходим до Паничище, откъдето да катерим рилските езера с Amarok-a: имаме си съвършен офроуд терен точно тук: в сърцето на „Манастирски ливади“. Може и без кавичките.

Вариантите на задвижването на пикапа са три – задно, 4MOTION с водещо задно задвижване и включване на предния мост при нужда, което има и бавни предавки при ръчната скоростна кутия и 4MOTION с перманентно задвижване на колелата с Torsen диференциал. Запазваме си блокирането на диференциала за потенциално изкачване на Килиманджаро, но и без него се справяме добре. Скоростната кутия успешно симулира бавни скорости при потегляне и спускане, които се подпомагат от асистента за спускане по хлъзгав склон – може да го активирате от един бутон, включително в движение.

Amarok преодолява манастирските бездни със завидна лекота и освен пръските кал по джантите, по нищо друго не личи, че сме били на офроуд.

Връщаме се към центъра, като по пътя ми прави впечатление колко бързо реагира автомобилът и колко лесно се кара. Първоначално се смущавам от когнитивния дисонанс, създаден от мъжкарския, заплашителен външен вид на автомобила (резките линии, огромните джанти и агресивната предна броня са достатъчни, за да разбереш, че тази кола не се шегува), и елегантния интериор. Впоследствие установявам, че този странен „ин и ян“ ми харесва: да шофираш кола, която е едновременно безкомпромисна в пресичането на скандално неравни терени, и гальовна към шофьора и пътниците, не е толкова лошо.

Ергономични седалки, много кожа, мултифункционален волан и екран на мултимедийната система, на който спокойно може да се гледа последния епизод на „Stranger Things”…всичко това прави интериора на Amarok непривичен за класическия шофьор на пикап Родни от Луизиана, но прекрасен за хора, които искат хем да карат кола с устойчивостта на минотавър, хем да се глезят в луксозно купе.

Докато обсъждаме тези неща, стигаме до центъра на София, където в средата на деня има чутовно задръстване. Забавляваме се с погледите на околните шофьори, които издават смесица от респект и лек потрес. И стигаме до офиса, където ни чакат…не папки с документи и каквото друго чака обикновените хора в обикновените им офиси, а купчина мокро пране.

Паркираме Amarok на „Париж“, опъваме едно въже в легена и простираме дрехите – перфектно. Докато се печем на слънце, чорапите изсъхват за нула време.

След това изиграваме една партия 3-5-8. Шефката ни бие (или ние й даваме да ни бие – нека остане загадка). Минувачите ни завиждат.

Сещаме се за поне още няколко неща, които могат да се правят в Amarok: диво моминско парти, първа среща между млади влюбени, дълбок сън под открито небе и превозване на отбор мажоретки или 12 пожарникара с 12 кученца от календар.

За съжаление, нямаме време да осъществим всичките идеи, за които ни вдъхновява пикапът и скоро поемаме по обратния път към неговия дом.

160-те конски сили с пиков въртящ момент от 550 Нм нежно и бързо ни прекарват по Цариградско шосе с лекота, която малко шокира. Митът за друсащия пикап, който провокира мигновена бъбречна криза, е безжалостно развенчан: тази кола вози почти като лимузина. Изпреварването не представлява никакъв проблем и карането в лява лента се случва съвсем естествено. Старт-стоп системата на двигателя пести гориво – както и дългото предавателно число при най-високите предавки. То осигурява и така желаните ниски нива на CO2 емисии и още по-ниски нива на шума. Слушаме спортния подкаст на Webcafe по пътя, без да се налага да набичваме звука на максимум.

Докато слънцето залязва над Околовръстното и облизва с умиращите си лъчи Бизнес парка, имаме отговор на въпроса защо някой би си купил Amarok вместо секси кросоувърче. Комбинацията от работна сила, стилен интериор, мачовска визия, добър двигател, прилични коне и офроуд дарба просто е много добра.

А и ако внезапно паднете в заледено езеро ви се наложи да прострете чифт мокри чорапи някъде, а сте далеч от парното и домашния простор…знаете какво да правите.

Още снимки може да видите в галерията.