На терена, те са великолепни професионалисти. Но кои са хората зад големите имена в родния ни волейбол?

Николай Пенчев: Наследствен волейболист. Баща му – Зарко Пенчев – изкарва близо 20 години в Пловдив и Димитровград. По-малките му братя – Розалин и Чоно – също са в спорта. „Извън терена съм едно обикновено момче. Много борбен характер съм“ - така описва себе си Пенчев.

Тодор Алексиев: Вече 14 години е част от националният отбор, на който в момента е и капитан. Има няколко отличия с „трикольорите“. Извън игрището – Алексиев има съпруга и две деца. Избран е за почетен гражданин на Пловдив, откъдето тръгва и кариерата му.

Мирослав Градинаров: Вече на 30 години, Градинаров играе за френския Тулуза. В свободното си време се включва в турнири по плажен волейбол. Със съпругата си Диляна имат едно момче.

Георги Братоев: В началото на годината съпругата му Пламена го дари с първороден син. Част е от благотворителната организация Holiday Heroes. Бе определен за разпределител №1 на олимпийските игри в Лондон през 2012 година.

Андрей Жеков: Има две прекрасни деца от съпругата си Валерия. 35-годишният Жеков се занимава и с развиване на млади волейболни таланти. Андрей е това, което хората виждат на игрището. Много малко са чертите, които те не познават. Друг е въпросът, че той притежава прекрасни качества, които много често непознатите не успяват да оценят”, казва за него съпругата му Валерия.

Любомир Агонцев: Разпределителят направи дебюта си за националния отбор едва през 2015 година – на 28. „Започнах в Марек Дупница до старша-възраст, 4 години в Казанлък, 1 година във Франция, след това в Монтана. Треньорът реши да играя разпределител. В съблекалнята ме приеха доста добре, аз повечето играчи ги познавам, но ме приеха добре. Леко съм притеснителен”, каза Агонцев след дебюта си, но изглежда вече притеснението му се е изпарило.

Владимир Николов: 38-годишният волейболист е дарен с три деца от прекрасната си съпруга Мая. Преди няколко години, Владо се запали по дегустация на вино и по джаза. И нещо забавно: „Фолксваген Пасат” (жълт) е нещото, което Николов си е купил с първите „по-сериозни пари от волейбола”.

Николай Учиков: Влиза в залата едва на 13 години „за забавление”, но след като няколко клуба проявяват интерес към него, започва да се занимава професионално с волейбола. Сам признава, че на няколко пъти се е губил в гората край селото на прабаба си и прадядо си, като веднъж е видял и мечка. По времето си в италианската Серия А2 забива цели 1750 точки за три години.

Виктор Йосифов: Като малък, е искал да стане моряк, заради приключенските книги, които е чел. „По принцип, гледам да съм спокоен – както в живота, така и на игрището”, казва Йосифов, но едва ли ще му се отдадат такива възможности в на финалите.

Теодор Тодоров: През 2013-а сключи брак с приятелката си Каролина. 210-сантиметровият център иска „голямо семейство и много волейбол” за себе си в следващите години.

Теодор Салпаров: Дълги години е заедно със съпругата си Бойка. Казва, че ако може да се превърне в животно, би искал да се превърне в лъв, тъй като отговаря на зодията му. Спортът, който харесва, освен волейбола, е футболът. Обича всички български гозби, особено ако са приготвени от майка му.

Владислав Иванов: 28-годишното либеро е един от най-пламенните на терена. Преди Евроволей 2015, Иванов си пожела шест победи, които ще изведат отбора ни до златните медали. Досега имаме четири, остават само две. Момчета, вие сте на ход!