Война он-лайн

Сирийският конфликт, освен въоръжено противопоставяне на правителствените войски и въстаниците, стана първата пълноценна интернет-война с ясно разделяне на юзерите на мрежата на няколко лагера, с хакерски атаки срещу ресурсите на противника и публикации на видеозаписи на боеве в интернет.

Каква е ролята на глобалната мрежа във въоръжените конфликти в бъдеще?

Докато войските на Башар Асад изтласкват бойците на опозицията, „Сирийската електронна армия (СЕА) разгърна отбранителна война в интернет. Нейното появяване стана неочаквано за многобройните противници на режима на Асад, смята ръководителят на департамента за информационни войни в Лабораторията за перспективни разработки Игор Нежданов, пред Гласът на Русия:

– В сирийския конфликт за първи път видяхме в интернет сериозно противодействие срещу интервенцията отвън. Разбиваха се акаунти на опонентите на Башар Асад и се показваше кой реално ги управлява, кой ги финансира и с какво те се занимават. Това даде възможност да бъде силно отслабено влиянието на интернет-аудиторията на опонентите и да се доведе до минимум ефекта на въздействие.

Това, че „бойците” на СЕА успяха да повлияят на световното обществено мнение е сериозна победа. И вече в периода на „арабската пролет” информационните атаки в мрежата показаха разрушителната си сила, а днес не се издигнаха на качествено ново равнище, смята ръководителят на направление, специалистът по конкурентно разузнаване Андрей Масалович:

– Информационните войни са отделен вид противопоставяне. Сега това са напълно ясни, понятни, конкретни и стандартизирани видове бойни операции, които с нищо не отстъпват на другите видове бойни операции. Това е качествено нова равнище на противопоставяне.

Но в бъдеще информационното противопоставяне няма да се ограничи само с виртуални боеве. Както отбеляза Игор Нежданов, кибервойските ще воюват против живи хора:

– Сега се разработва система, която ще позволи пряко да се обменя информация между мозъка и компютърното устройство. Неговото монтиране в шлем ще даде възможност да бъде постигнато предимство на бойното поле.

Но докато „електронните доспехи” на войника на бъдещето не напуснат стените на изпитателните лаборатории, в света ще продължи информационната война. Атаките в мрежите на общественото мнение окончателно ще се укрепят като някаква подготовка за финансиране на опозицията в една или друга „недемократична” държава, за доставките на оръжие за тази опозиция, а след това и въвеждане на войски.