Война на думите между Ереван и Анкара за арменския геноцид

Масово убийство? Взаимно кръвопролитие? Геноцид? Стотици хиляди мъртви мълчат от столетие, но поколения след това арменците все още се борят избиването на техните предшественици по време на Първата световна война да бъде признато като геноцид.

Когато арменците по света се подготвят да отбележат 100-годишнината от започването на кланетата на 24 април, битката да бъде убеден света – и преди всичко Турция – да използва термина „геноцид“ продължава с дълбоко разделение.

За арменците думата представлява окончателно доказателство за ужасяващите страдания на техните предци от ръцете на Отоманската империя по време на Първата световна война, но за Анкара насилието е било извършвано от всички страни и описването на събитията като „геноцид“ е червена линия, която не може да бъде прекрачена.

Притисната някъде в средата е международната общност, особено Съединените щати, намиращи се под натиска на голяма арменска диаспора, но притеснени от вълненията на изгряваща Турция.

„За арменците думата „геноцид“ обхваща всичко, което се е случило с техните праотци през 1915 г. и също така повдига арменския жизнен опит до нивото на Холокоста“, е мнението на Томас Де Ваал, експерт по региона във Фондация Карнеги за международен мир във Вашингтон. „Точно по същата причина официална Турция винаги е отхвърляла термина, поради това, че той приравнява поведението на техните деди с това на нацистите, а също и поради параноята, че прилагането на думата може да доведе до съдебни искове срещу Турция“.

Според арменците най-малко 1,5 млн. техни близки са били системно избити между 1915 и 1917 г. от отоманските власти, когато тяхната империя – предшественик на днешна Турция – се разпадна. Турция отхвърля обвиненията, твърдейки, че между 300 000 и 500 000 арменци и също толкова турци са умрели при граждански протести, когато арменците се надигат срещу техните отомански управници и взимат страната на настъпващите руски войски.

Възход на движението

В продължение на около 30 г. след избиването никой не си и помисля да нарече убийствата на арменците геноцид – защото терминът тогава просто не съществува. В този период арменците посочват избиванията като „Голямата катастрофа“.

Измислена едва през 1944 г. от полския евреин адвокат Рафаел Лемкин, думата „геноцид“ е кодифицирана в закон в Конвенцията за геноцид на Обединените нации от 1948 г., която го определя като „действия, извършени с намерението да бъде унищожена, изцяло или частично, национална, етническа, расова или религиозна група“.

Началото на врявата за признаване дойде по-късно, през 1965 г., когато арменците по света отбелязаха 50-годишнината от избиването.

В самата Армения – тогава република от Съветския съюз – дори обсъждането на официално приемане на геноцида беше табу, но безпрецедентен протест, при който 100 000 души излязоха на улиците, принуди Кремъл да започне преоценка на позицията си. „Беше като изпуснат от бутилката дух“, казва Ролан Манучарян, професор по физика, който е участвал в демонстрацията през 1965 г. в центъра на Ереван.

През 80-те години на миналия век се забелязва скок в международното движение за признаване на геноцида, което е резултат най-вече от арменската общност в САЩ. Има и изблици на насилие, при които радикални групи избиват официални представители на Турция. Досега според Армения 22 държави – на видно място сред тях е Франция с голямата си арменска общност – са признали геноцида. Предишната неделя папа Франциск стана поредната фигура с международно присъствие, забъркала се в противоречието, след като използва термина „геноцид“ за описание на убийствата, предизвиквайки вбесена реакция от Турция.

За американските президенти въпросът винаги е бил труден.

Роналд Рейгън използва термина в началото на 80-те години на миналия век, но от тогава командващите на въоръжените сили във Вашингтон стоят настрана. Барак Обама, който обеща преди да спечели президентския пост, да признае геноцида – заобиколи конфликтния термин с използването на арменското определение „Голямата катастрофа“.

Връщане на земи?

Влиянието от кланетата все още оформя събитията в региона – например официалните отношения между Турция и Армения са замразени. Част от страховете на Анкара от натиска за признаване на геноцида произлизат от възможността арменците да повдигнат искания за собствеността върху земи в източна Турция.

„Терминът „геноцид“ не е само академично понятие, но и правно. То означава, че е извършено престъпление и внушава, че трябва да има наказание и компенсация“, казва Рубен Сафрастян, директор на Института по ориенталистки изследвания в Ереван.

Засега Армения няма териториални претенции към Турция, но през 2013 г. главният прокурор Агван Ховсепян предизвика гняв у Анкара с думите си, че арменците трябва да си върнат своите „загубени земи“. Въпреки мечтите на някои арменци да предявят искания за техните земи, анализатори са на мнение, че твърде малко хора извън арменската общност мислят, че ще има какъвто и да е опит за връщане на земи. „Би било твърде трудно за който и да е арменски политически лидер да каже, че Армения няма териториални претенции към Турция“, е оценката на Сванте Корнел от базирания във Вашингтон Централноазиатско-кавказки институт. „Но западни политици не вземат на сериозно“ възможността за териториален спор.

С наближаването на 100-годишнината от кланетата, битката за официално признаване е интензивна като всякога. И тежестта от това, което се е случило – и получаването на признаване на станалото – все още тежи много на Армения и арменците по света. „Болката ни кара постоянно да се вглеждаме в миналото“, казва арменският автор Рубен Ховсепян, чиято майка е избягала от убийствата като дете. „Това не ни позволява напълно да изградим нашето бъдеще, след като използваме толкова много национална енергия и потенциал да принудим Турция да признае геноцида.“ /АФП, БГНЕС