До 10 години големи и алчни корпорации ще доставят вода на 20% от населението. А в същото време водата се превръща от човешко право в лукс.
Според ООН „правото на достъп до чиста питейна вода и санитарни съоръжения е човешко право от съществено значение за пълноценен живот“.
Но в случая с водопреносната мрежа на Детройт, САЩ съдия постанови, че въпреки, че достъпът до вода е основно човешко право „не съществува установен начин водата да бъде предоставяна безплатно на всички“. Така в очите на американското правосъдие, водата вече е лукс. „Няма проблем с недостиг на вода, има проблем с наличностите“, обяснява професор Карън Пайпър, която се занимава със социалните последици от глобалния проблем с водата.
Днес на земята има същото количество вода, както и по времето на динозаврите но проблемът е, че тя се премества. А хората не може да я следват. Не можете да преместите Лос Анджелис там където се епреместила водата.
Според Пайпър, има три проблема, които предизвикват водната криза:
– Климатичните промени; ледниците се топят и с това се губи ценно количество вода, която отива в океаните и става неизползваема.
– Източването на подпочвените води, най-често за земедеслки цели, нарушава подземния баланс на водите.
– Замърсяването; Пайпър казва, че някои хора могат да живеят от незапомнени времена добре покрай реката и тя изведнъж да стане замърсена и неизползваема.
Водни войни не са нещо, което ни очаква…все още. Турция, която е богата на вода, често задържа водните ресурси от реките Тигър и Ефрат. До скоро южната ни съседка печелеше подкрепа срещу кюрдите за сметка на достъп до вода.
През 90-те години, заради изграждането на язовира „Ататюрк“, Ефрат бе блокирана от Турция за един месец, което доведе до появата на суша в Сирия, а преди три години в резултат на огромно черпене на вода от речното корито, милиони сирийски граждани са били принудени да напуснат домовете си стопанствата в северната част на страната.