Вино за китайци
Китай – люлка на цивилизацията с вековна история и традиция, толкова далечна от западната, никога не е бил толкова близо до нас, както през последните години. Китай е новата Америка, място, където всички искат да отидат, да инвестират, където се правят пари. Кой можеше да очаква, че свръхнаселената Китайска народна република ще се превърне в новата икономическа сила, в страна, в която бизнесът пътува с бясна скорост като влак, на който всеки предприемач би искал да се качи.
Всичко можех да мисля и очаквам след първото ми посещение в Китай през деветдесетте години, но не и това, което е днес. Тогавашните ми впечатления бяха за една огромна страна, населена от огромно население, живеещо в крайна бедност, с много трудна за разбиране кухня, предвиждаща яденето на насекоми и змии, както и наличието на всички ястия на масата без определен ред на поднасяне – сладко, солено, люто, нещо непонятно за италианка като мен, свикнала с хармонията на вкусовете в определена подредба.
Разбира се, четох и се информирах много по въпроса след завръщането си тогава, следих икономическите промени и новия стайлинг на страната и въпреки това не успявах да позная местата от първото си посещение, когато гледах снимките на чисти, свръхмодерни и безбройни небостъргачи и търговски центрове. Винарското изложение, на което бях поканена да присъствам през 2014, не беше обаче в Пекин, Шанхай или Хонконг.
Състоя се в един „малък“ град, самостоятелна провинция в Югозападен Китай – Чунцин, с трийсетмилионно население, ако се смятат околностите (девет милиона е самото сити), в който никой не говори английски, а таксиметровите шофьори не познават латинските букви, където младежите подражават сляпо на западните и се издокарват с безподобни прически, а по дискотеките с руси диджейки вдигат наздравици с чай с ром. Питах се дали не съм попаднала в едно странно бъдеще и дали това беше същата страна, която бях посетила преди години.
Изложението ми беше полезно, за да се опитам да разбера пазара на вино, който разбира се не е така разнообразен, както в градовете по крайбрежието, а е прохождащ и предстои да бъде изграждан. Хората тук все още се интересуват много от цената и малко от качеството, а пазарът на вино е исторически доминиран от Франция – до края на деветдесетте години френските вина представляват 90% от вноса. Впоследствие постепенно и други страни започват да присъстват, най-вече Австралия, но и досега френското вино присъства с мажоритарен дял от почти 40%.
В колективното съзнание на китайския потребител виното идва от Бордо и градът-легенда е Париж. За по-младото поколение нещата се променят, но италианското вино например трудно се налага по причини от маркетингов характер, а и поради малкото истински италиански ресторанти, чието наличие беше решаващ фактор в Съединените щати.
Що се отнася до съчетаването на виното с храна, очевидно е, че местните кулинарни традиции не го предвиждат. Наистина не би било възможно във варианта, който ни е познат, тъй като една китайска вечеря, както знаем, е съчетание от месо и риба, от сладки и люти вкусове, от солено и кисело и всички ястия пристигат на масата едновременно. По-деликатната кантонска кухня например би могла да се съчетае с бели вина и розета, някои от северните кухни с повече консумация на месо биха се съчетали по-добре с червени вина, а за сечуанската, по-пикантна, биха се наложили полусладки вина.
Така или иначе за повечето китайци виното е червено, повече от 85% от вноса е на червено вино. Вносът на пенливи нараства, но белите и розетата са маргинален продукт. Тези, които имат възможност да не се интересуват от цената, са привлечени от името, така че най-търсени са известните френски или италиански вина, тъй като виното не е за удоволствие или пък част от традиционната култура, а е чисто и просто статус. Очевидно е, че за да се покажат като хора с възможности, такива потребители не търсят добро съчетание с храната по време на специална вечеря, а познат и разпознаваем етикет. В Китай има и ценители, разбира се, които харесват и посещават чуждите ресторанти и дегустират вина, но са само една незначителна ниша. Разбира се, в ресторантите с чужда кухня и винени листи е наложително присъствието на сомелиер или поне на мениджъра, който да е в състояние да ориентира клиентите в избора от непознати имена.
Не липсват и изненади, разбира се. Противно на твърдението, че белите вина не вървят, собственикът на един италиански ресторант в Гуанджоу ме увери, че най-продаваното му вино е Pecorino Вiologico на една изба от Абруцо, защото го препоръчвал към рибните ястия и морските дарове, които много се харесват на юг. Противно и на общоприетото схващане за отношението на китайците към сиренето, моцарелата им харесва, защото е по-скоро млечна и не дразни вкусовете им като пикантните отлежали сирена. А може би защото, добре маркетиран, всеки продукт намира пътя си на всякакви географски ширини.
Материалът е публикуван в брой 18 на DiVino Magazine
