„Винил“: Кокаиновата рок приказка на Скорсезе и Джагър

Когато някой ти каже, че Мартин Скорсезе ще прави сериал с HBO е редно веднага да подходиш към него с презумпцията, че това не е просто някакъв си сериал. Тоест, не е „Дързост и красота“ или дори не е онези леко комерсиални, но стандартни телевизионни продукции, които американската синя кутия бълва на конвейер. Сред тях има много неща, които стават, но като цяло вероятността да попаднеш на нещо посредствено е доста по-голяма.

Е, сериал правен от Скорсезе е като Скорсезе, тоест като доброто кино, на което си заслужава да обърнеш внимание.

„Винил“ е скъпа и мощна продукция. Наститена с кокаин, рок енд рол, цици и социопати. В смисъл по вкуса на всички, които харесват Скорсезе. Само че разтеглена в дълги, пищни и безумни десет часа, които сигурно ще могат да се сравнят с един перфектен секс за една нощ. Извинете за сравнението, но „Винил“ някак го носи. Поне първите му два епизода.

Историята разказва за мъж, който обича блус и рок музиката. От дребен пич с добър слух и самоназначил се мениджър на блус певец, той се превръща в тежка, голяма, тлъста риба в музикалния бизнес през 60-те и 70-те години, която е изправена пред краха на своята империя точно преди да подпише с Лед Цепелин. Причината? Лошите решения и онова, което слага в носа си, както казва самият той. Това е неговата психосоматична история, разказана фрагментарно със скокове в миналото и настоящето. Подсилена с брутални изпухвания от музика – в най-добрата й ретро форма и картина – само, както Скорсезе я умее.

„Винил“ е като перфектното питие в понеделник вечер, казвам го не случайно, това е денят, в който ще може да го гледате по родното HBO. Ден по рано вечерта е и по чужбинското.

Първите два епизода на сериала ще бъдат излъчени накуп, затова всички е редно да се подготвят за дълги два часа наситени с музика, кока, голия задник на Джуно Темпъл, трупове, кръв и още музика. В центъра на цялата тази вакханалия стои, освен мастър Скорсезе, подхванат удобно от Мик Джагър, който е продуцент на проект и част от идеята на случките са негови, и от Боби Канавале – в ролята на Ричи Финеста, перфектният нашмъркан и объркан музикален продуцент. Собственикът на голям лейбъл. Голямата, важна риба, която никога не е толкова голяма накрая. Като човека, който чува бъдещето, но е прекалено затънал в лайната, за да може да го опакова за вас и да ви го поднесе, както ви харесва.

Към Канавале – толкова плътен, добър и пъстър в ролята на разорен и объркан мъж с кока по носа, присъединяваме Джуно Темпъл, прекрасна както винаги, Рей Романо, тотално неразпознаваем, но точно толкова добър и рядко несмешен, което е облекчение, Оливия Уайлд, като приличната на пръв поглед, но скрита мръсница и съпруга на Ричи и синът на Мик Джагър – Джеймс, като фронтмена на умряла в дупките wannabe рок банда.

Към това добавяме добрата рок музика, такава каквато я помним, но вече не се прави, в нейните златни години и пикове, еуфорични и най-надрусани моменти. Ако тези неща ви кефят, то „Винил“ е сериалът, който трябва да си причините. Веднага.

Държа да кажа, че това не е първата афера на Скорсезе с телевизията, но е първата, в която той си позволява да режисира епизод. Предишната се нарича „Престъпна империя“ и е много прилична кървава сага за Сухия режим, отново продуцирата от НВО и самия Скорсезе. Във „Винил“ обаче той сяда на режисьорското място за първите два епизода и това ярко си личи. Рязката ретро визия, острият темпоритъм, дългите сцени, забързаната смяна на състояния на персонажи и сюжет, дори на 74 години Скорсезе не е изгубил нюха си да прави кино, както се правеше някога, без това да пречи на времето, в което се излъчва. И разбира се, има яко оргии и похот. Скорсезе ги обича, зрителите му ги обичат и те присъстват и извират от всяка сцена на сериала. Ако мислите, че ще видите някаква романтична ретро страна на едни отминали години, макар и толкова разхайтени като онези тогава, но подплатени с излъскан стил, защото нали всички искаме да сме коректни и добри и да ни гледат повече хора, то тук няма да го получите.

Също така, „Винил“ се ебава с онова време. Не е нужно да сте живели в него, за да помните важните и култови моменти, всички го знаем. Има заиграване с култура, имена и събития, които ще зарадват обикновения дърт фен и ще го накарат да иска още. Но дори и да не знаете нищо за онова време или да не искате да знаете, вероятността сериалът пак да ви хареса е голяма. Скорсезе и сценаристът Терънс Уинтър (онзи от „Семейство Сопрано“, да) знаят как да разкажат готина история, дори и на онези, които се правят, че не искат да я чуят. Но като при всяко нещо в този живот и гледането на телевизия винаги е въпрос на избор. Направете го честно и изчистено съзнание, пък ако не ви хареса, не си го слагайте толкова на сърцето.

Като цяло „Винил“ е похотлива рок история за златните години на добрата музика, за времето, когато хората са били по-разхайтени, новините са се създавали, а не копирали и това е повлияло на почти всичко, което слушате в момента, дори на най-лошия поп хит, който ви хрумва.

Ретро еуфорията на Скорсезе и Джагър с Боби Канавале на централното пилотско място, тръгва по НВО у нас на 15 февруари вечерта. Пригответе се с питие за два часа приятен визуален оргазъм. Наздраве.

Снимки от сериала и премиерата му в Ню Йорк, може да видите в галерията ни горе. А видео за сериала може да видите тук.