Виена е достолепна аристократка с младежки дух
Това не е пътепис за поредната туристическа дестинация, която всеки трябва да посети поне веднъж в живота си. Класическата формула не би могла да побере магията на Виена в списък с няколко сладкарници, музеи, дворци или паркове.
Както при всяка туристическа дестинация, очарованието не се крие в ъгъла на музейната зала или в двореца на отдавна починалия император. Разбира се, че и там ще откриете искра от него. Но пламъкът винаги е най-силен на улицата. Там усещаш пулса на града, запознаваш се с хората, започваш да общуваш с обстановката, сградите, паветата, просяците, богаташите, младите, старите, мъжете, жените. Виена има от всичко по много. Все пак говорим за един от най-старите градове в Европа, столица на бивша империя и място, което и до днес оглавява класациите за най-добро място за живеене.
Виена те спечелва още с излизането от гарата, след като си взел влака от летището до центъра.
Тръгваш по една от хилядите широки улици и е трудно да повярваш, че се намираш в град, почти с площта на София и с няколкостотин хиляди повече жители. Това не е мегаполис, който се пръска от хора, бягащи по тротоарите. Тук в обикновен делничен ден няма тълпи, или поне не ги забелязваш. Това усещане за широта на градското пространство и липсата на навалица придава още по-внушителен вид на архитектурата. Барокът и подобните нему архитектурни стилове са единственото, което те заобикаля.
Вървиш по улиците, с онова неописуемо усещане за широта и пространство и въпреки всичко, срещаш всякакви хора. От всички възрасти, раси, професии, обществени слоеве, сексуални ориентации. Всеки изглежда добре, но най-много впечатление правят възрастните виенчанки, които независимо какво носят вървят със самочувствие сякаш отиват на откриването на новия светски сезон. Случва се да видиш как такава жена говори сдържано на немски на своя също толкова добре изглеждащ съпруг, а до тях се разхожда млада двойка, водеща оживен разговор на английски.
В този момент, когато петимата сте заобиколени от величествена барокова архитектура, разбираш – Виена е достолепна аристократка с младежки дух.
Като всяка истинска аристократка, Виена ще ви посрещне подобаващо. С търпението и любезността на продавачите, сервитьорите, шофьорите, пешеходците, местните и туристите. Тук дори туристите са подвластни на локалната култура и се включват в общия поток от австрийско гостоприемство, примесено с разумна дистанция.
Като всяка аристократка обаче, не можете да уловите веднага духа й. Това става малко по-късно. В началото той стои скрит между капителите на бароковите сгради и наблюдава новодошлия. Заслужава ли той да бъде допуснат отвъд приемната и да го въведем в гостната? Ако отговорът е „да“, ще го познаете по усмивката на същата онази възрастна двойка от по-горе, която казва: „Добре дошъл“.
Като всяка аристократка, Виена носи и младежки дух. Две на пръв поглед несъвместими понятия, но реално ако не ги притежаваш, не можеш да съществуваш и ще станеш археологически резерват. Е, Виена успява да съчетае на едно място и двете. Новото се преплита със старото и от двете се ражда нещо ново… като първият симфоничен концерт с музика, за чиято написване е използвана помощта на изкуствен интелект, разработен от Huawei.
Младежкият дух е навсякъде – от десетките колоездачи по велоалеите (велоалеи има почти навсякъде), през разговорите на висок тон между млади хора, вечерния клуб и запътилите се натам хора, тълпата от любители фотографи, застанали пред катедралата Свети Стефан или на известните улици „Грабен“ или „Кертнер щрасе“, чужденците в магазините и светофарите, на които са показани две момчета или две момичета, хванати за ръка – инициатива, която се прави в редица европейски столици от Общините на градовете, за да се покаже съпричастност към Прайда и ЛГБТИ общността.
Престоят ни във Виена е кратък, затова трябва да оползотворим времето си. В тази ситуация единственият съвет, който мога дам за един толкова кратък престой, е – изхвърлете пътеводителя. Вземете си малка карта още от летището и обходете колкото се може повече улици. От най-оживените като „Грабен“ до малки и пусти като „Домгасе“, където можете да посетите една от многото китни книжарници в града.
Минете за кратко във виенската сладкарница на улица „Волцайле“, но не преди да сте опитали прочутия виенски шницел в някое бистро като „Либщайнски“. Ако посещавате града в следващите месеци неминуемо ще опитате и греяно вино – то, както и коледните базари, са навсякъде. Но най-вече – просто вървете. По малки, големи, тесни, широки, пусти, претъпкани улици… Последните можете да намерите само привечер и то в централните части на града.
Вървете и усетете пулса, разнообразието и достолепието на тази наконтена, внушителна и палава аристократка, наречена Виена. И следващия път се върнете отново с нови намерения, защото нейният интерес трябва да бъде поддържан, ако искате да ви се отплати с незабравими преживявания.
