Венета Нейнска – муза на музиката

Музиката е магия, а вълшебството за Венета Нейнска започва, когато е на 5 години. Тогава вижда братовчедка си на голямата сцена с красива рокля да свири на пиано. „Искам и аз така – като кака”, си казва тогава малката, но родителите й решават да осъществят тази наивна на пръв поглед мечта и да я запишат на пиано.
Всичко започва трудно, защото момиченцето се упражнява на картонена клавиатура, тъй като не разполага с истинско пиано. Но музикалните й заложби не могат да останат скрити и учителите й твърдо заявяват, че е изключително важно да продължи да се занимава с музика. И са прави. Какво би била Венета без музиката си? Самата тя казва, че ако човек не намира значение във всяка нота, която изсвирва, няма причина, поради която изобщо да я изсвирва.

И това е доказуемо с един единствен видеозапис, който се пази в семейния архив. Един рецитал на Венета, когато е едва 6-7- годишна. „Тогава имаше режим на тока и на един концерт излизам на сцената, започвам да свиря, спира тока, аз продължавам да свиря, пускат тока и аз приключвам. Всичко това шокира публиката, защото в старата сграда на Музикалното училище на улица „Оборище” 5 концертната зала бе с плътни завеси върху прозорците. Нямаше никаква друга светлина и съответно като спреше тока, наставаше тотален мрак. В тъмнината публиката е продължавала да чува звука …”, разказва случката Венета.

Но за всеки, който е чул тази история, вече е ясно- малката Венета носи онзи музикален талант, който може да те накара да затаиш дъх.

Всъщност Венета Нейнска е от музикална фамилия по бащина линия и интересът й към клавишите не е изненада за никого в семейството. „Никога не съм се чувствала лишена от игри, не съм усещала нещата по този начин”, казва Венета. „Напротив – имах прекрасно детство, в което родителите ми бяха успели да постигнат перфектния баланс между игра, работа, почивка, натоварване, спокойствие. Естествено, не без значение е фактът, че моята натура е такава. Обичам да прекарвам време със себе си, обичам да развивам своите качества”, споделя тя. „Винаги съм възприемала свиренето и въобще всичко, което правя, като част от моя живот както дишането, ходенето, говоренето… Тоест не деля нещата на някакви по-изключителни или не”.

И така малката Венета и голямото пиано стигат до музикалното училище и класа на Любов Шишева. И още като ученичка нашата героиня е забелязана от световноизвестния пианист Джон Пери, в чийто клас попада няколко години по-късно. „Той е изключително известен като учител. При него има всяка година много хора от цял свят, които се надпреварват да спечелят място в неговия клас. Аз имах късмета да го срещна в Германия, още като ученичка. Той ме покани да отида да уча с него. Това, което той ме научи е да разбирам, да оценявам и да сътворявам красота в музиката. Нещо, което до този момент аз не разбирах като концепция. И това това беше абсолютно преломен момент в живота ми”, споделя пианистката.

Така Венета Нейнска попада в САЩ за три години, от където пази още една интересна история. „Шофирах към един от последните ми рецитали в Лос Анджелис. По пътя ме блъсна друга кола отзад. Оказа се, че човекът, който кара колата, се казва Хесус, което съответства на името Исус. Беше много странна ситуация – аз бързах за концерт, нямах време да чакам полиция, трябваше да тръгна. Колата, Слава Богу, беше в движение. Въпреки този стрес два часа преди концерт, се получи, може би, един от най-хубавите рецитали, които някога съм свирила в живота си. Имайки предвид и историята със спирането на тока, мисля, че при мен нещата много често стоят по този начин. Когато имам стресова ситуация или момент, в който се предполага, че човек не може да покаже най-доброто от себе си – аз пък съм най-силна”, разказва пианистката.

САЩ е не по-малко изпитание от стресовата ситуация с ПТП-то.

Венета е там да свири на пиано при Джон Пери, а я занимават с география, геология, антична литература и какви ли не неща- все предмети и класове, които не са й първа страст в живота. „Имала съм курсове за писане, но не творческо, а за усвояване на самото умение да пишеш. Докато бях тям много се бунтувах. Бях дошла да свиря, а нямах време. Сега мисля по различен начин. Всеки ден си спомням за нещо, което съм научила в един от тези многобройни курсове. Неслучайно споменавам този с писането. Установих, че способността да пишеш е нещо, без което ти просто не можеш да живееш. Способността да пишеш неминуемо влияе и на способността да мислиш”.

Образованието в САЩ е безценно за Венета, която продължава музикалния си път в Лондон. Печели пълна стипендия и възможността да учи с Джоан Хавил в училището „Гилдхол”. „Тя ни казваше шеговито, че ни забранява да свирим след 20 часа вечерта. Повтаряше често: Не можете да сте музиканти, ако не живеете. Няма как да научите какво е животът в една стая с едно пиано и със себе си. Животът се учи, когато се срещате с други хора”, спомня си Венета Нейнска.

В Лондон посещава майсторските класове при Имоджен Купър, Доминик Мерле, Джером Лоуентал, а музикалната й връзка с Гина Табакова допринася за изграждането й до пианист от световна класа. „Могъществото в свиренето й е завладяващо”, пише Стивън Причард за Венета Нейнска в The Observer. Следва първа награда на конкурса „Бетовен Храдец” в Чехия, а като лауреат изпълнява успешно Концерт No 3 на Бетовен с Филхармония Острава и диригент Якуб Жидек.

Изявите на Венета Нейнска на световните сцени са изключително постижение за всеки музикант. Но в България я връща семейството, любовта и каузата. Дмитрий Шостакович е казал: „Истинската музика може да изразява само хуманни чувства, само напредничави хуманни идеи”. В този ред на мисли Венета е олицетворение на думите му. Нейната кауза в музикалната къща на организация МODO България е да даде възможност на малки и големи да слушат, свирят и живеят с класическата музика. Там Венета е артистичен директор, a едно от любимите й събития е „Концерти на възглавници“, където публиката е съставена предимно от бебета.

„Не съм планирала, че ще правя нещата, които правя сега в България. Когато се върнах тук, установих, че съвсем базисни неща, които в Англия и САЩ са ежедневие, като детски концерти и детски занимания с музика и уроци за големи хора, които искат да започнат тепърва да свирят на инструмент, у нас не съществуват. Тръгнах по пътя на това да създавам музикални проекти, които ги няма”, разказва за каузата си Венета.

И „Концерти на възглавници“ се превръща в хит за майки и бебета.

„Имам син, който още нямаше годинка преди 6 години и нямаше къде да го заведа да слуша класическа музика наживо. Такова нещо не съществуваше у нас до 2010 година. Постановките в Музикалния театър и Операта бяха за много по-големи деца”, спомня си Венета и се захваща с идеята за класически концерти за най-малките.

На всички „Концерти на възглавници“ свирят професионални музиканти – млади хора, които имат желание да общуват с децата преди, по време на и след концерта. Настоящият сезон, например, завършва на 29-ти май, когато концертът е под мотото „Класически концерт на възглавници”. В него бебетата ще бъдат омагьосани от виолончелиста Стефан Хаджиев, който пристига от Лондон специално за събитието, кларинетистът Явор Добрев, който е първи кларинетист в Софийската опера и самата Венета Нейнска. Ще бъдат изсвирени някои части от класически произведения, а целите ще могат да бъдат слушани на 31 май, когато ще се изпълняват трите Б-та – Бетовен, Брамс и Брух. „Децата не си слагат маски като възрастните, когато ходят на концерти. Те са непосредствени в реакциите си към музиката. В тази връзка имам любима случка за доказателство. Преди няколко години на сцената се изпълняваше едно модерно произведение за соло контрабас, което не бе изпълнено много добре. Това е музика, която е трудна за слушане. Тъй като не бе много добре изпълнено, децата абсолютно игнорираха това, което се случва на сцената. Те не се интересуваха нито от инструмент, нито от изпълнител, нито от когото и да било. На втория концерт произведението бе изпълнено брилянтно и децата танцуваха. Всички хора разбират езика на музиката, но с годините някак си слагаме изкуствени прегради, чрез които не успяваме да разберем смисъла на това, което чуваме, докато децата го разбират без проблем”, смята пианистката. Тя е категорична, че децата имат нужда от свобода по отношение на музиката. „Не е необходимо да караш едно дете да свири по 4 часа на ден – просто трябва да му предоставиш времето, възможността, инструмента, необходимата почивка, спокойствието, а работата на учителя е да му покаже какво е интересното в музиката, към какво трябва да се стреми. И тогава, ако детето има заложби, само ще иска да се развива. Това се отнася и за възрастните”, учудва ме с последното си твърдение Венета. И ми казва, че основите на музикалните класове в MODO са поставени именно от пораснали хора, желаещи да свирят на инструмент.
„Именно по-големите запълниха местата в първия ми клас по пиано и за мен бе изключително важно те да се чувстват спокойни и свободни да развиват тези си желания. Смятам, че абсолютно всеки човек, независимо от възрастта му, може да започне да учи език, инструмент, да захване нова професия, нов начин на живот и смятам, че е много важно ние да осигуряваме тази възможност”, казва Венета Нейнска.

И разбирам, че има мисия, която се е превърнала в нейна мечта – повече хора да преоткрият любимата й класическа музика и да развиват общата си култура. „Умението да свириш на даден инструмент е като умението да сготвиш нещо. Самото умение не е правене на изкуство. Правенето на изкуство изисква мисъл. А изкуство е всичко онова, което не може да се копира”, казва пианистката, за която свиренето е професия, живот и смисъл, но истинското й хоби е … готвенето.